Централните банки трябва да съхранят своята надеждност и да останат гъвкави в условията на устойчив инфлационен натиск, геополитическа фрагментация и повишена глобална несигурност. Това е отбелязал управителят на Българската народна банка Димитър Радев в изказването си в панелната дискусия „Поддържане на инфлацията под контрол: ценова стабилност в условията на фундаментална несигурност“ в рамките на Икономическата конференция в Рейкявик 2026, съобщават от централната банка.
Събитието събра управители на централни банки, икономисти, представители на академичните среди и финансовите пазари от Европа и САЩ.
„Когато съществува риск инфлационните очаквания да се отклонят от котвата, цената на твърде закъснялата реакция може да бъде по-висока от цената на малко по-ранните действия“, е посочил Радев.
По думите на управителя на БНБ,
инфлацията в еврозоната е намаляла спрямо достигнатите върхови равнища, но остава над целта,
а базисният ценови натиск в отделни сектори на икономиката продължава да бъде относително устойчив.
Той е отбелязал, че в условията на повишена несигурност централните банки все повече разчитат на по-широк набор от индикатори и поставят по-силен акцент върху устойчивостта, алтернативните сценарии и управлението на риска. „При висока несигурност една единствена прогноза лесно може да създаде илюзия за прецизност“, посочи Радев.
Коментирайки развитието в България, той е отбелязал, че страната отчита няколко години на силен номинален ръст на заплатите, устойчиво частно потребление и динамична кредитна активност. „Ако инфлационните очаквания започнат трайно да се приспособяват нагоре, овладяването на инфлацията става много по-трудно“, заявява Радев.
Той е предупредил, че инфлационните рискове нарастват, когато икономическото поведение стане по-ориентирано към миналата инфлация и когато договарянето на заплатите и ценовите решения се основават предимно на вече реализирана инфлация.
Радев е подчертал значението на ограничаването на автоматичните механизми за индексация,
ориентирани към миналата инфлация, които могат да допринесат за по-трайни инфлационни процеси и по-силни вторични ефекти.
Управителят на БНБ е отбелязал също така значението на комуникацията като част от трансмисионния механизъм на паричната политика. „Комуникацията не трябва да създава изкуствено усещане за сигурност. Нейната цел е да укрепва доверието, че ангажиментът към ценовата стабилност остава непроменен“, заяви той.
Според Радев, централните банки функционират в среда, в която „шоковете ще продължат да идват“, което изисква паричната политика да остане зависима от данните и способна да се адаптира. „Централните банки не могат реалистично да предвидят всеки завой по пътя. Нашата отговорност е да гарантираме, че котвата ще остане стабилна“, е подчертал управителят на БНБ.
В заключителния блиц въпрос какво трябва да следят най-внимателно централните банки в настоящата среда, Радев е посочил инфлационните очаквания. „След като те се отклонят от котвата, възстановяването на ценовата стабилност става много по-скъпо.“
