Със 135 гласа „За“ (119 от „Прогресивна България“, 16 от ДПС), с 29 гласа „Против“ (20 от „Демократична България“ и 9 от „Възраждане“) и с 29 гласа „Въздържал се“ (15 от ГЕРБ-СДС и 14 от „Продължаваме промяната“) парламентът прие на първо четене промени в така наречения удължителен закон за бюджета, с който вдигна тавана на държавния дълг до 3.8 млрд. евро. Преди дебатите финансовият министър Гълъб Донев обясни какво налага управляващите да прибегнат до подобна мярка. При представянето на законопроекта стана ясно, че следва възможно най-скоро да се започне процедурата по поемане на нов дълг, за да може страната да се възползва от благоприятните условия на международните финансови пазари.
Освен това бе изразена позиция от страна на финансовия министър, че таванът от 3.8 млрд евро не означава, че такъв дълг – в този пълен размер – предстои да бъде поет.
Целта е да се осигури ресурс за префинансиране на очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост с оглед на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейностите и инвестициите по него, както и да се минимизират потенциални ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително и на социалните, обясняват вносителите на законопроекта.
По време на дебатите Айтен Сабри от ДПС обяви, че от парламентарната й група ще подкрепят законопроекта на първо четене, защото държавата не може да си позволи забавяне на плащанията към общините, предприятията, към изпълнителите на стратегически инвестиции, както към социалните системи, но най-вече към българските пенсионери. Сабри бе категорична, че в условията на ликвиден натиск върху бюджета, държавата е длъжна да гарантира безусловно и навременно изпълнение на своите законови задължения, но истинския въпрос е как ще бъдат използвани ресурсите, които държавата възнамерява да набере.
Тя попита дали има изготовени приоритетни плащания, както и какъв е размерът, който е необходим за финансиране по отделните компоненти на Плана за възстановяване, устойчивост, енергетика, транспорт, дигитализация, образование, здравеопазване, социална инфраструктура. Ето защо тя постави въпроса колко от средствата ще отидат към общините, колко към държавните предприятия, колко към частните изпълнители и колко към бенефициентите по различни програми.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ коментира, че има спор какъв трябва да е дългът и трябва ли той да бъде поет, защото все още няма внесен Закон за държавния бюджет за 2026 година. По думите му все още не е ясно какъв е дефицитът и дали бъдещият дълг ще бъде само за финансиране на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост или ще бъде и за финансиране на дефицита.
„Бюджетът за 2026 г. все още не е внесен, което ни поставя в ситуацията да трябва да одобряваме дълг извън нормалните процедури, без да имаме пълната яснота за какво той ще бъде използван и без да можем да заложим контрола за това как той би бил харчен“, обясни Василев.
Василев обърна внимание, че в представените мотиви към законопроекта вчера на бюджетна комисия, се е оказало, че липсва приходната част. „Вчера стана ясно, че за юни месец примерно не са заложени 3.5 милиарда приходи, от които, след като се платят пенсиите, ще останат пари и за всички други текущи разходи“, уточни депутатът от „Продължаваме промяната“.
На следващо място Василев уточни, че представената сметка пред депутатите в бюджетната комисия станало ясно, че не са включени бъдещи плащания от Европейската комисия в размер на милиард и половина, които очакваме да получим през юли.
В тази сметка не са включени и около половин милиард префинансиране по програмата SAFE, обърна внимание Василев. По думите му всичко това означава, че в най-лошия случай са необходими около 1.8 милиарда евро и ако ги вземем тях, ще останем с около 1.5 млрд. евро над изискуемия в момента минимум.
След като депутатите приеха на първо четене промените в удължителния закон за бюджета, те гласуваха и срокът между първо и второ четене да бъде 5 дни.
