Често ставаме свидетели на безобразия, които трудно намират обяснение – едни се случват на дребно, почти незабележимо в ежедневието, а други – високо горе, там, където решенията струват милиони евро. В единия край на тази картина някой посяга на кутия с дарения в църква, предназначени за лечение на болни. В другия пък цели системи позволяват лекарства за тежко болни деца да се купуват на цени, които се разминават не с проценти, а с хиляди.
Точно такъв случай разкрива проверка на Министерството на здравеопазването в седем държавни болници – четири в София и по една в Пловдив, Варна и Плевен. Данните показват не просто разлики, а стряскащи несъответствия. Един и същ медикамент, със същото търговско наименование, концентрация и опаковка, е бил закупен от една болница за 46 427.70 лева, а от другаза 150 402 лева. Това не е единичен случай, а доста стар проблем у нас.
Още по-фрапиращ е примерът с лекарство, купено в столична болница за 517 лева, докато лечебно заведение в Пловдив е платило за същия продукт 8500 лева. Разликата е толкова голяма, че излиза извън всякаква логика на пазарни колебания или транспортни разходи. И въпреки това, по думите на заместник-министъра на здравеопазването Владимир Афенлиев, на пръв поглед всички процедури изглеждат спазени и законни.
Някои фактори по веригата очевидно не си дават сметка, че тези медикаменти не са обикновени. Те са предназначени за деца с редки заболявания и не се покриват от Здравната каса. Закупуват се по специален ред за конкретен пациент, а средствата идват директно от държавния бюджет чрез трансфер към Здравната каса.
Само за една година държавата е изразходвала над 143 милиона лева за такива лекарства. Това са средства, които биха могли да помогнат на много повече пациенти, ако се използват ефективно.
Проблемът се усложнява от факта, че тези лекарства не са регистрирани в България и нямат официално определена цена. Това означава, че липсва механизъм за контрол и сравнение, а болниците на практика договарят цените индивидуално. В резултат се получава ситуация, в която за едно и също лечение държавата плаща в пъти различни суми.
Анализът на здравните власти показва, че над 50% от разходите са за т.нар. скъпоструващи, но нерегистрирани медикаменти. Още по-тревожно е, че липсва достатъчна прозрачност. Не може ясно да се проследи кой медикамент за кой пациент колко струва. Това прави невъзможно ефективното планиране и контрол върху разходите.
През 2025 г. броят на одобрените лечения с такива лекарства е нараснал от 1272 на 1563 случая. От една страна, това означава по-добър достъп до лечение за пациентите. От друга е рязко увеличение на разходите: от около 112 милиона лева през 2024 г. до почти 144 милиона лева година по-късно. Този ръст поставя сериозни въпроси за устойчивостта на системата.
На ниво отделни болници разликите продължават да се множат. Един медикамент е закупен за 64 373 лева в едно лечебно заведение, а същият – за 23 018 лева в друго. В други случаи лекарство, купено в София за около 2300–2400 лева, достига цена от над 15 000 лева в Пловдив. Дори при по-ниски стойности се наблюдават разлики от няколко пъти за идентични продукти.
Според властите проблемът не е непременно в нарушаване на закона, а в самата му рамка. Сегашният ред позволява подобни разминавания, защото не предвижда регулация на цените за нерегистрирани лекарства. Това създава условия за неефективно харчене на публични средства, без ясно да се търси отговорност. Затова вече са разпоредени одити в засегнатите болници.
Ако бъдат открити данни за нередности, ще бъдат сезирани компетентните органи. Паралелно с това се подготвят законодателни промени, като идеята е всяка доставка и покупка да се отчита в реално време чрез Националната здравно-информационна система, което ще позволи по-добър контрол и проследимост.
Обмисля се и въвеждане на механизъм за сравнение на цените с тези в Европейския съюз чрез Националния съвет по цени и реимбурсиране. Това би дало ориентир и би ограничило възможностите за крайни отклонения.
Интересен детайл е реакцията на някои от големите фармацевтични компании. При контакт със здравните власти те са изразили недоумение от цените, на които техни продукти са били продавани в България. Това отваря възможност за бъдещи мерки, включително въвеждане на препоръчителни цени.
Проблемът с цените на лекарствата не е само национален. Голяма част от активните вещества за лекарства в Европа идват от Азия, като около 45% от Китай и 25% от Индия. Това прави системата зависима от глобални процеси, включително геополитически конфликти и логистични затруднения. Например напрежението в Близкия изток и проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток водят до забавяне на доставките и потенциално повишаване на разходите.
Въпреки това експертите са категорични, че към момента няма непосредствен риск от недостиг на лекарства, особено на антибиотици, за които Европа разполага със стратегически резерви. Европейският съюз успява да задържи цените относително стабилни чрез регулации, но натискът върху системата се увеличава.
Световният проблем с доставките е ясен, не е ясна обаче явната наглост и дългогодишната липса на контрол у нас. Ако отпуснатите от Здравната каса средства се управляват ефективно, няма да има сериозни проблеми нито с цените, нито с количествата медикаменти. Все пак разликата в цените на лекарствата не е просто в числата, а в човешките животи.
