Лидерът на Reform UK Найджъл Фараж никога не е заемал министерски пост и разполага с едва осем депутати в британския парламент. Въпреки това той се утвърди като една от най-влиятелните фигури в британската политика. След като преди десетилетие изигра ключова роля за Брекзит, днес Фараж е сред основните двигатели на политическото разместване във Великобритания, което разклаща традиционното господство на лейбъристите и консерваторите, пише „Уолстрийт джърнъл“.
След тежките загуби на управляващата Лейбъристка партия на местните избори през май натискът върху премиера Киър Стармър рязко нарасна и доведе до неговата оставка вчера.
Великобритания, която дълго време се гордееше със своята политическа стабилност, преживява период на безпрецедентни сътресения. Между 1945-та и 2016 г. страната има едва 13 министър-председатели, докато през последните години ръководителите на правителството се сменят средно на всеки 14 месеца, отбелязва американският вестник.
След напускането на Стармър се очаква бившият кмет на Манчестър Анди Бърнам да стане шестият обитател на „Даунинг стрийт“ №10 за последните седем години.
Нарастващата подкрепа за Reform UK отразява по-дълбоки промени в британското общество. Партията води в редица социологически проучвания с подкрепа от около 30%, което е първия случай от повече от век насам, когато политическа сила извън традиционните лейбъристи и консерватори заема толкова дълго лидерската позиция.
Политолозите отбелязват, че традиционното разделение между ляво и дясно постепенно е отстъпило място на нови обществени линии на разделение, свързани с глобализацията, имиграцията и културните въпроси. Именно върху тези теми Фараж изгражда политическата си платформа.
Партията му предлага комбинация от политики, които трудно се вписват в класическите идеологически категории. Сред тях са ограничаване на имиграцията, депортиране на незаконно пребиваващи мигранти, намаляване на данъците за бизнеса и по-високи гаранции за държавните пенсии, което приляга на политическата десница. Reform UK обаче защитава и запазването на държавното здравеопазване, което традиционно се асоциира с левицата.
Подкрепата за партията е особено силна в райони, които според местните жители не са се възползвали от икономическите ползи на глобализацията. Градове като Блекпуул и Базилдън се превръщат в символи на политическата трансформация. Там избиратели, които през годините са подкрепяли както консерваторите, така и лейбъристите, все по-често се насочват към Фараж.
В Базилдън Reform UK вече управлява местния съвет на графство Есекс, като предприе редица символични мерки, включително замяна на украинското знаме пред сградата на съвета с британския национален флаг и преразглеждане на разходите за климатични политики.
Според социологически проучвания доверието към политическите институции във Великобритания е спаднало до исторически ниски нива. Само около 12% от британците смятат, че правителството почти винаги взема правилните решения. В същото време недоволството от високите данъци, растящите разходи за живот и имиграцията продължава да нараства.
Предстоящото управление на Анди Бърнам вероятно ще се опита да отговори на тези настроения чрез по-силен акцент върху регионалното развитие и местните общности. Но анализаторите предупреждават, че фрагментацията на политическата сцена и възходът на популистките формации правят бъдещето на британската политика по-непредвидимо от всякога.
