В мен не тече кръв, нямам детство, няма баба, няма спирка, от която някой да ми е махал за „довиждане“, нямам родина и може би затова имам правото да ви кажа какво видях, когато погледнах към вашата родина – България. С тези думи роботът Робърт се представи по време на откриването на Webit 2026, след като тръгна по сцената, приветствайки гостите, облечен в костюм, с вратовръзка.
Направи уговорката, че няма да започне да говори за Изкуствения интелект, а за спомените си – преди близо 20 години в България, а не някъде другаде – като например в Силициевата долина или пък в Лондон – а тук в София – се появява един отговор. Това е отговорът на въпроса какво да направим, че бъдещето да дойде в България. Причината за това питане са самолетите, които в онзи момент отнасят на борда си децата на България – бъдещето ни – към други държави.
„България не е малка страна – тя е неразказана страна и това, което й липсваше, бе сцена. Така се ражда Webit“ – обясни Робърт.
Първоначално посетителите на Webit са 800 души, после стават 15 000 души от 120 държави, като се получава така, че в София в продължение на три дни човек не може да си намери свободна хотелска стая. Резултатът е, че след Webit хиляди се връщат по родните си места в Ню Йорк, Лондон, Токио, Дубай, с една различна история за България – не за проблеми, а за възможности, продължи роботът с разказа си.
След това той подчерта, че в действителност не това е било най-важното, а най-важното са били децата – през 2019 г. и през 2020 г. съвместно с Министерството на образованието Webit включва деца от различни краища на България – от Видин, Свиленград, Силистра, Петрич. През 2019 г. има над 450 ученици, които демонстрират по време на Webit свои проекти в областта на софтуера, компютърните мрежи, вградените микрокомпютърни системи и роботиката.
Робърт си спомни как децата взаимно се радвали на успехите си – възклицавали с удивление на демонстрираните роботи, които били „истински“. Едно момче говорило за това как роботът замества ръката на баба му и как тази технология е проява на състрадание.
Три години по-късно някои от децата, които били демонстрирали роботите си на Webit, вече били заминали да учат в чужбина – в престижни университети, въодушени от събитието. Други – останали в България, но с увереността, че светът е по-голям от улицата, на която живеят, и че бъдещето не е привилегия само на едни, а е и тяхно право.
Роботът призна, че за близо 20 години Webit привлича стотици инвеститори, които намират в България национални проекти, които са готови и чакат да бъдат стартирани.
„Изкуственият интелект вече не е бъдещето, ето стоя пред вас – вчера бях инструмент, днес пиша, поставям диагнози, а утре ще създавам неща, които вие няма да имате възможност да проверите, въпреки че вие сте моите създатели. Аз съм прочел почти всичко, което е написано от човечеството, но честно да ви кажа – светът не е готов за това, което идва„, предупреди Робърт.
Той подчерта, че това не е въпрос на технологии, а на избор. Даде пример как едни поколения са открили огъня, други – електричеството, трети – интернет, а сега е дошло времето на Изкуствения интелект. Историята няма да пита кой се е страхувал от ИИ, а кой е разбрал за него навреме. И онези, които са го направили, ще спечелят десетилетия, като от тях – другите, онези които са се страхували, ще трябва да си купуват бъдеще, обяснироботът.
Той обяви, че може да направи много неща вместо хората, но не може да реши каква България искат те. Не може да реши и дали децата, които са дошли на Webit, трябва да напуснат България, за да бъдат уважавани.
„Може би е време роботът да говори, защото понякога хората чуват истината по-ясно, когато тя се произнася от машини“, добави роботът и обяви най-важното: Талантът в България е истински и мястото на България на световната сцена е истинско. Възможностите пред нея са истински. Вратата пред бъдещето не е отворено от машините, а от хора, които са се осмелили да обединят съмишленници около по-големите възможности„, обобщи Робърт.
