Депутатите приеха процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), след като мандатът на настоящия шеф – Антоан Гечев изтече. В Народното събрание е постъпило решение на Министерския съвет, с което се предлага Гечев да остане на поста още пет години – по силата на Закона за Държавната агенция „Разузнаване“ ДАР председателят може да бъде преизбран за още един мандат, но по процедура, приета от Народното събрание.
Така парламентът прие предложението за председател на Държавна агенция „Разузнаване“ да се внесе от Министерския съвет в писмена форма, адресирано до председателя на Народното събрание, и да се разгледа от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Предложението се внася заедно с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества, както и обществения авторитет и доверие на кандидата.
След приемането на процедурните правила към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец – приложение;
б) подробна професионална биографична справка;
в) копие от диплома за завършено висше образование с образователно- квалификационна степен „магистър“;
г) документи, удостоверяващи, че кандидатът притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност;
д) писмено съгласие на кандидата, включително по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец;
е) декларация за обстоятелствата и данните по чл. 15, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“;
ж) медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;
з) разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”.
Когато кандидатът не притежава валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно” към предложението се прилагат попълнен въпросник по образец и документи за проучване за надеждност, съгласно Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация.
Изслушването на кандидата се провежда в открито заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, което се излъчва в реално време чрез интернет портала на Народното събрание.
По време на заседанието се води пълен стенографски протокол, който се публикува на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание.
Кандидатът се представя от вносителя на предложението в изложение до 3 минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
Председателят на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения представя в резюме постъпилите становища и въпроси.
Кандидатът има право на отговор по представените становища и поставените въпроси — до 3 минути.
Народните представители могат да задават въпроси към кандидата. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
Кандидатът отговаря на поставените му от народните представители въпроси в изложение до 5 минути.
Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения изготвя и внася в Народното събрание доклад за резултатите от изслушването на кандидата.
След това изборът на председател на Държавна агенция „Разузнаване“ от Народното събрание се извършва по време на заседание на Народното събрание, на което присъства и самият предложен кандидат. Той се представя от вносителя на предложението в изложение до 3 минути.
Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване, като кандидатът се смята за избран, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
Когато кандидатът получи по-малко от половината от гласовете на присъстващите народни представители, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
