Бюджет 2026 беше обсъден от правителството, синдикатите и работодателските организации, като синдикатите и работодателите заявиха, че в план-сметката липсват достатъчно смели реформи. Основните параметри на финансовата рамка бяха разгледани на среща в Министерството на финансите.
От Конфедерацията на независимите синдикати в България определиха като положителна стъпка увеличението на максималния осигурителен доход, макар според тях то да не отговаря напълно на ръста на средния осигурителен доход. Главният икономист на синдиката Любослав Костов заяви, че при подготовката на бюджета за 2027 година трябва да започне дебат за промени в данъчната система, включително за повишаване на данъка върху дивидентите.
По думите му, хората с ниски и средни доходи продължават да понасят по-висока данъчно-осигурителна тежест в сравнение с най-високодоходните групи. Той предупреди още, че настоящият бюджет не предвижда реално увеличение на покупателната способност на работещите, тъй като инфлацията продължава да расте.
От Българската стопанска камара също отправиха критики към проекта. Заместник-председателят Станислав Попдончев посочи, че бюджетният дефицит остава прекалено висок и според работодателите има резерви както в приходната част, така и в капиталовата програма.
Според БСК сериозен проблем е увеличението на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август, тъй като предприятията не са предвидили тези разходи. При някои длъжности увеличението на осигурителните прагове достига над 70%.
Работодателите определиха като положителна стъпка спирането на автоматичните механизми за определяне на някои разходи, но настояха те да бъдат окончателно премахнати чрез законови промени. Според тях бюджетът е можел да включва и по-сериозни реформи, включително ограничаване на разходите за публичната администрация.
Работодателите и синдикатите обаче са единодушни, че е необходим нов механизъм за определянето на минималната работна заплата. По думите на Попдончев, социалните партньори работят по темата повече от година и половина, като идеята е минималното възнаграждение да се определя въз основа на повече икономически показатели, а не единствено по автоматична формула, обвързана със средната работна заплата.
Синдикатите настояха действащият механизъм да не бъде отменян, докато не бъде договорен и приет нов модел за определяне на минималната заплата.
