Към края на 2025 г. Европа разполага с над 3000 центъра за данни, но тяхното разпределение остава силно неравномерно. Германия, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Ирландия заедно формират около 55% от всички такива съоръжения в Европа. Това сочат данните от новото изследване, представено от EY Bulgaria, което прави интересни изводи за връзката между AI и енергията – изкуственият интелект стимулира растежа и енергийната ефективност, но развитието му в по-голям мащаб изисква още повече енергийни ресурси, по‑качествени данни и умения.
Така Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин доминират като основни регионални хъбове. Общият им инсталиран капацитет нараства от приблизително 2 GW през 2020 г. до около 4,6 GW в началото на 2025 г., което представлява над 60% от общия капацитет на центровете за данни в Европа.
Но европейската екосистема на центровете за данни се променя – познатите хъбове са изправени пред ограничения, свързани с недостига на земя и енергийни ресурси. Затова инвеститорите все по‑често насочват вниманието си извън утвърдените пазари към нови локации, които предлагат по‑голям капацитет на електроенергийните мрежи, налична земя и по‑ниски оперативни разходи. Тази тенденция е особено изразена при центровете за данни, при които близостта до крайните потребители е по‑малко критична, а ефективността на разходите се превръща във водещ фактор.
Така регионът на Централна Европа се очертава сред основните конкуренти.
До края на 2025 г. Централна и Източна Европа представлява приблизително 24% от всички центрове за данни в Европа. Капацитетът в региона е съсредоточен основно в Полша, скандинавските държави, Турция, Чехия и Румъния, които заедно държат около 63% от съоръженията за центрове за данни в Централна Европа.
Енергийният микс на региона вече включва около 65% надеждни нисковъглеродни ресурси, сред които възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и хидроенергия, което осигурява структурно предимство за развитието на енергоемки центрове за данни.
В рамките на Централна и Източна Европа всяка страна предлага свои специфични предимства за развитието на центрове за данни. Някои държави разполагат с по‑чист енергиен микс, други се отличават с по‑ниски оперативни разходи, благоприятен климат, който намалява нуждите от охлаждане, или свободни големи терени. В съвкупност тези разнообразни предимства правят региона все по‑привлекателен за нови инвестиции в центрове за данни и AI инфраструктура.
Конкуренция между локациите за центрове за данни в региона на Централна Европа
Предвид нарастващото географско разпределение на центровете за данни в региона на Централна Европа, делът на електропотреблението им в националното търсене може да нарасне до между 2% и 14% до 2035 г., като най‑висока реализация се очаква в скандинавските държави. В Норвегия центровете за данни биха могли да формират около 9% от общото потребление на електроенергия. В Дания този дял може да достигне приблизително 13%, докато в Швеция може да надхвърли 8% за същия период.
„Ако България има амбиция да привлече значими инвестиции в центрове за данни и AI инфраструктура, тя трябва целенасочено да използва своите конкурентни предимства като наличието на базови ядрени мощности и гъвкавост от водните централи, свободни терени за развитие, климатични дадености за охлаждане, конкурентна данъчно-осигурителна система“, коментира Мартин Бочев, лидер на EY-Parthenon Bulgaria.
По думите му страната ни е естествена точка на пресичане между мрежите на Централна Европа, Турция и Близкия изток, което ѝ дава потенциал да се превърне в регионален възел за обмен и маршрутизиране на данни извън традиционните северозападни коридори. „Реализацията на мащабен проект от водещи международни инвеститори би имала ефект далеч отвъд конкретната инвестиция – тя би изпратила ясен сигнал към пазара за наличието на реален капацитет, предвидима среда и способност на страната да реализира сложни инфраструктурни проекти, което от своя страна може да отключи последваща вълна от инвестиции“, допълва Мартин Бочев.
