От отделянето на хормони до регулирането на телесната температура – мазнините имат безброй важни функции в организма. Ето защо стремежът към крайно нисък процент телесни мазнини може да бъде толкова нездравословен.
В продължение на години мазнините донякъде бяха демонизирани. Диетичната култура ни казва да ги изгаряме, някои хранителни компании ни предлагат продукти с ниско съдържание на мазнини, а във форумите за вдигане на тежести се споделят съвети как да се постигне възможно най-нисък процент телесни мазнини. Нужно е само да прекарате малко време в социалните мрежи и скоро ще попаднете на съвети как да се „изсушите“ и да постигнете изключително релефна физика.
Тази година експертите са обезпокоени, че тенденцията към свръхслабо тяло отново се завръща, като в някои случаи е подхранвана от популярността на лекарствата за отслабване. Но докато прекомерното количество мазнини крие рискове за здравето и може да доведе до затлъстяване, твърде малкото мазнини също не е полезно за нас. Стремежът напълно да се избавим от мазнините може да бъде вреден както от биологична, така и от социална гледна точка, казаха ми множество експерти.
„Трябва да обичаме мазнините си“, казва ми Елиф Орал, ендокринолог и професор по медицина в Мичиганския университет. „Те изпълняват изключително важна биологична функция.“
И така, от колко мазнини наистина се нуждаем? И защо твърде малкото телесни мазнини са вредни за нас?
Защо телесните мазнини са важни
Най-общо казано, има два различни вида мазнини: хранителни мазнини и телесни мазнини. Хранителните мазнини са мазнините, които приемате с храната, докато телесните мазнини са начинът, по който природата съхранява енергията, от която не се нуждаем в момента.
Когато се храните, мазнините, въглехидратите и белтъчините в храната се разграждат до прости градивни елементи, които организмът може да използва като гориво. Въглехидратите се превръщат в глюкоза, белтъчините – в аминокиселини, а мазнините – в мастни киселини. Ако постоянно приемате повече калории, отколкото изразходвате, мастните клетки – известни като адипоцити съхраняват излишните хранителни вещества под формата на липиди. В резултат мастните клетки увеличават размера си.
Но вече знаем, че вместо просто да стоят пасивно, телесните мазнини представляват активен орган, който регулира функциите на организма. Подобно на приказката за Златокоска и трите мечки, тялото ни функционира най-добре, когато всичко е „точно както трябва“. Твърде малкото мазнини, също както и твърде многото, могат да бъдат опасни за здравето.
Можем да си представяме телесните мазнини като специализирано хранилище, което поема хранителни вещества, когато енергията е в изобилие, и ги освобождава само когато са необходими, казва Микаел Риден, професор по клинични и експериментални изследвания на мастната тъкан в Каролинския институт в Швеция. Това е система, която е помогнала на нашите предци да оцеляват в периоди на недостиг на храна.
Телесните мазнини са активен орган, жизненоважен за съхраняването на излишната енергия.
Друга важна функция е комуникацията. Мастните клетки произвеждат хормони, които казват на останалата част от организма колко енергия разполагаме и доколко сме сити. Най-добре изученият от тях е лептинът, обяснява Орал.
„Лептинът казва на мозъка, че разполагаме с достатъчно енергийни запаси, и тогава мозъкът може почти да се отпусне“, казва тя. Това позволява на организма да се съсредоточи върху важни биологични процеси като възпроизводството и борбата с инфекциите. При липса на лептин мозъкът започва да се тревожи за количеството налична енергия, което означава, че основни функции започват да бъдат измествани на заден план.
Телесните мазнини са важни и за поддържането на топлината. Бялата мастна тъкан съхранява излишната енергия, но също така действа като изолационен слой. Междувременно кафявата и бежовата мастна тъкан съдържат специализирани клетки, които изгарят енергия, за да произвеждат топлина. Това помага на организма да поддържа телесната си температура.
Какво се случва, когато имаме твърде малко?
Последиците за здравето от прекомерното количество мазнини са добре известни. Те включват повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, някои видове рак и остеоартрит. Но и твърде малкото мазнини не са полезни.
Когато телесните мазнини спаднат прекалено ниско вследствие на сериозно ограничаване на калориите, това може да има дълбоки последици за здравето и физиологията, обяснява Джесика Маунг, докторант-изследовател на метаболитните заболявания в Мичиганския университет.
„Твърде малкото мастна тъкан води до нарушаване на функциите на органите и организма“, казва тя.
Няколко проучвания са установили, че наличието на допълнително тегло в средна и по-напреднала възраст е свързано с по-добри шансове за оцеляване по време на критично заболяване.
Когато организмът има твърде малко мазнини, той реагира, като се опитва да пести енергия – на практика преминава в режим на гладуване. Системите започват да се изключват, включително имунната система. Когато вече няма останали енергийни резерви, организмът започва да разгражда мускулите.
Костите вече не се изграждат и възстановяват нормално.
Това води до слабост и повишен риск от фрактури, казва Фредрик Карпе, професор по метаболитна медицина в Оксфордския университет.
„Това не е здравословно състояние“, казва Карпе, особено защото оставя организма без резерви, с които да се справи при сериозна инфекция или друга спешна медицинска ситуация.
Твърде малкото телесни мазнини могат да повлияят и на хормоните и репродуктивното здраве. При мъжете, които стават изключително слаби поради хроничен недостиг на енергия, нивата на тестостерон могат да спаднат, както и енергията и физическата работоспособност. Някои жени спортистки с много малко телесни мазнини получават нередовен менструален цикъл или той спира напълно.
Няколко проучвания установяват, че наличието на допълнително тегло в средна и по-напреднала възраст е свързано с по-добри шансове за оцеляване при критично заболяване.
Например, докато хората със затлъстяване са по-склонни да страдат от сърдечно-съдови заболявания, те са по-малко склонни да умрат от тях в сравнение с по-слабите хора, които също страдат от същото заболяване – явление, известно като „парадокс на затлъстяването“.
Изглежда, че резервът от мастна тъкан помага на организма да издържи при сериозни сърдечни събития, инсулти и други остри заболявания, според Орал.
В крайни случаи твърде малкото мазнини могат да доведат до тежки последици за здравето или дори до смърт. Например психичното заболяване анорексия нервоза може да доведе до трайно увреждане на органите или смърт.
От колко мазнини наистина се нуждаем?
Изненадващо трудно е сами да измерим колко телесни мазнини имаме, но за това ще стане дума по-късно. Освен това няма универсален процент, към който всички трябва да се стремят. Индивидуалните нужди са различни.
Като общ ориентир здравите възрастни мъже обикновено имат около 10–20% телесни мазнини, а здравите възрастни жени — около 20–29%. При хората със затлъстяване процентът телесни мазнини обикновено е над 30%.
Що се отнася до оптималното количество, „много е трудно да се каже точно какъв трябва да бъде диапазонът“, казва Риден. „Това може да се различава при отделните хора, между половете и между различните етнически групи.“
При спортистите типичният процент телесни мазнини обикновено е по-нисък.
В своето изследване Тамара Хю-Бътлър, изследователка на спортните резултати в Университета „Уейн Стейт“ в Детройт, и нейните колеги сканирали над 700 спортисти с помощта на DEXA скенер. Той измерва телесния състав, включително вътрешните мастни запаси.
„Най-ниският процент телесни мазнини, който някога сме установявали при спортист, беше 10% при мъж и 16% при жена.“
Някои от участниците били изненадани от този резултат, казва тя, тъй като спортистите в изследването тренирали редовно. Те вярвали, че процентът на телесните им мазнини е едва 1–2 процента.
Няма универсален процент телесни мазнини, към който всички трябва да се стремят – съществуват само общи ориентири.
От значение е и къде се съхраняват мазнините. Висцералните мазнини, известни още като коремни мазнини, са особено вредни, ако са в прекомерно количество. За разлика от мазнините, които се намират непосредствено под кожата, висцералните мазнини обвиват жизненоважните вътрешни органи и отделят възпалителни вещества, които повишават кръвното налягане и пречат на действието на инсулина. Това затруднява организма да контролира кръвната захар и увеличава риска от диабет тип 2.
Четете още: Какво се случва с черния дроб при прекомерен прием на хранителни добавки
