С освобождаването на шефа на Държавната консолидационна компания – Ясен Спасов от поста му на изпълнителен директор и отнемането на достъпа му до помещенията и активите на дружеството преди дни, Петков предприе сериозна стъпка към промяна в начина на управление на дружеството, което от години се бе превърнало в държавна касичка за лично ползване.
„Банкеръ“ попадна на един сигнал до държавното обвинение и всички институции в страната, който повдига само ъгълчето на завесата от обвързаности, които са определяли „дневният ред“ в „работата“ на ДКК. От него за пореден път изплуват имената на „защитените“ свидетели на прокуратурата по делото за фалираната Корпоративна търговска банка – Бисер Лазов и съратничката му Албена Андреева, чиито „подвизи“ след превземането на банката, неведнъж са били тема на наши публикации.
Стигнало се е дотам, че фалшификациите на двамата странно са съвпаднали с интересите на сътворения от предишното управление държавен мастодонт под диригентската палка на Ясен Спасов.
На 8 март, тази година,
ДКК е предявила искания за над 75 млн. лева
към едно от обявените в несъстоятелност след фалита на банката дружества – „Кемира“ ООД.(чия собственост е)
Във внесената от ДКК молба за „предявяване на вземания“ са цитирани десетките врътки и прехвърляния на цесии между различни дружества, чийто възел е заплетен така, че трудно може да бъде разплетен.
Само имената на цитираните фирми в нея обаче, са повече от показателни – „Евробилд проект“ ЕООД, „Инвестмънт Проджекс“АД, „Финансово консултиране“ АД, Технологичен център Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ), „Гипс Трейд“ АД, „Интегрирани пътни системи Асфалти“ ЕООД, „Аквафинас“ ЕООД, „Снежин 2003“ ЕООД, „Дивал 59“ ЕООД и „Хедж инвестмънт България” АД.
Тук е моментът да посочим, че всички „играчи“ в тези прехвърляния са …свидетели на прокуратурата по делото КТБ.
• Георги Славчев Георгиев – изпълнителен директор на Инвестмънт проджектс АД
• Пламен Кирилов Василев- изпълнителен директор на Гипс трейд АД
• Ненчо Ангелов Трифонов – управител на ИПС Асфалти ЕООД
• Марио Кирилов Николов – управител на Снежин 2003 ЕООД
• Емил Иванов Галов – управител на Дивал 59 ЕООД
След играта с цесиите,
всички тези вземания първо се озовават в акционерното дружество „Финансово консултиране“ АД , което от своя страна с договор от 17 март 2017 г. ги прехвърля на създадената година по-рано „Малаз“ ЕООД, собственост на "Контадор Трейд“ ЕООД. Проследяването на собствеността в тези дружества в крайна сметка води до съдружничката на Албена Андреева в скандално известната фирма „Стрега“ (за участието на която във врътките с вземанията от КТБ, „Банкеръ“ е писал отдавна) – Мария Орешарова. А от 4 август тази година, дружеството е заличено, сочат данните в Търговския регистър. По силата на какъв договор и при какви условия тези вземания на стойност 75 230 000 лв. се озовават в ДКК, не е много ясно…
Съвсем друг е въпросът, колко истински са те?!
Според сигнала на „Кемира“ ООД, ДКК е предявило фиктивни и несъществуващи вземания, посочени като главници, без потвърдени лихви (погасени по давност или нищожни). Първото от тях е за 7 млн. евро и за него се твърди, че е купено по договор за банков кредит от 17 април 2014 г. между КТБ и „Хедж инвестмънт България” АД. В този дълг "Кемира" е встъпила със сключване на Договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 г., между "Хедж" и "Кемира", представлявани съответно от Албена Андреева и Бисер Лазов.
Второто вземане е за 20 317 983.67 евро, за което се твърди, че е купено по договор за банков кредит от 8 декември 2011 г. между КТБ и "Хедж", по който "Кемира" , като е сключило Договор за встъпване в дълг от 6 ноември 2014 г. между Хедж и Кемира, представлявани съответно от Албена Андреева и Бисер Лазов.
Главницата по този договор между КТБ и "Хедж" е била 35 100 000 евро. Тук е моментът да припомним, че акциите от капитала на „Авионамс” АД (собственост на "Хедж") бяха придобити от ДКК за едва 28 млн.лв., при положение, че само капиталът на „Авионамс” АД беше 56 млн. лева. Така дългът на "Хедж" към КТБ остана да виси с 20 317 983.67 евро.
А продажбата е можела да покрие целия дълг, при положение, че "Хедж" сключва договори за кредит на 8 декември 2011 г. и на 17 април 2014 г., единствено, за да инвестира в Авионамс АД. Всички теглени от "Хедж" кредити от КТБ, са използвани именно за придобиване на тези акции и за увеличение на капитала на „Авионамс”АД.
Според представляващият „Кемира“ Асен Бабански, договорите за встъпване в дълг, за които се твърди, че са от 6 ноември 2014 г. са антидатирани и неистински, създадени с цел да се увреди "Кемира", като се създадат задължения, които дружеството никога не е имало към КТБ, а по този начин да се създаде механизъм за репресия и унищожаване на "Кемира".
Според описаното в сигнала,
„Кемира“ не е длъжник на КТБ
по тези два договора за банков кредит. А договорите за встъпване в дълг, са неистинските и антидатирани.
В сигнала са посочени и редица безспорни доказателства за това. Според справка за кредитополучател №БНБ-24198/22 от февруари 2018 г. на Българска народна банка – „Кемира“ никога не е била длъжник, вкл. солидарен длъжник по договори за банков кредит, нито към КТБ, нито към друга банка.
Да не говорим, че в публикуваният на 16 февруари 2017 г. от КТБ (н), на официална й страница – т.нар. „Списък на некоректните длъжници с непогасени задължения към КТБ (н)”, „Кемира” просто не фигурира! Тези и още десетки други факти са посочени в сигнала и те говорят за меко казано „сътворените“ от свидетелите на прокуратурата Лазов и Андреева документи. Остава и да разберем, дали някой ще ги прочете…?!
За да не бъдем голословни и за да се не се уповаваме единствено на твърденията в този сигнал, се свързахме с бившия директор на кредитирането в КТБ – Георги Зяпков, който със сигурност е бил наясно, какви точно са били задълженията на „Кемира“ към КТБ до момента нао затварянето на банката.
Пред „Банкеръ“ , той определи всичко това като
откровена фалшификация на документи
и заяви категорично следното:
„това са прости схеми на Бисер Лазов, който разполага с цялата информация от разчети между фирмите към датата на затваряне на банката. След затварянето на банката през юни 2014 г. той и 7-8 човека около него (всичките свидетели на прокуратурата по делото КТБ), са оставени необезпокоявани да придобият на свое име активи от КТБ. Но същевременно са били задължени да помагат с информация и с подписване на антидатирани договори, необходими при опита за овладяване на Дунарит АД през 2017 година. Във всичките тези схеми "вътре" са и синдиците на КТБ, членове на УС на ФГВБ, ДКК, прокуратура и т.н…“
Зяпков е категоричен, че „синдиците на банка в несъстоятелност не могат да купуват активи!? Те могат само и единствено да осребряват активите на банката“.
Очевидно до подобен извод е стигнал и Софийският градски съд, който на 7 юли излиза с определение, с което оставя претенциите на ДКК за тези 75.3 млн.лв. към „Кемира“ без уважение.
Друг е въпросът кога и прокуратурата ще прогледне…?!