Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш представи множество водещи имена от бизнеса и академичните среди, които ще ръководят усилията му за обновяване на Федералния резерв. Уорш, който пое кормилото на американската централна банка с идеята за смяна на режима, оповести състава на своите пет работни групи, които трябва да помагат за модернизирането на институцията. Сред номинираните за ръководители на работните групи са бившият председател на „Банк ъф Ингланд“ Англия Мървин Кинг, бившият управител на Резервната банка на Индия Рагурам Раджан, водещият инвеститор в сферата на рисковия капитал Марк Андреесен – съосновател и генерален партньор на Andreessen Horowitz, и Нобеловият лауреат Томас Сарджънт.
„Икономиката на Съединените щати се промени значително през последното поколение както никога досега“, заяви Уорш на 9 юли. „За мен е чест, че най-добрите умове от редица дисциплини се съгласиха да работят с нас, за да подобрят представянето ни като институция.“
Уорш, който беше член на управителния съвет на Федералния резерв от 2006-а до 2011-а, критикува напоително централната банка след напускането си и беше номиниран за председател от стопанина на Белия дом Доналд Тръмп. Желанието на новия банков лидер е да преразгледа комуникацията на институцията с инвеститорите, да свие баланса й от 7 трилиона долара и да модернизира събирането на данни и подхода към инфлацията.
В изказване пред банковата комисия на Сената той заяви, че е убеден, че Федералният резерв трябва да се насочи към по-ограничена средна мярка за инфлация, която елиминира големи промени в цените на определени продукти. И че смята, че САЩ са на прага на бум на производителността, предизвикан от изкуствения интелект, който ще даде възможност на централните банкери да намалят разходите по заеми, без да подхранват инфлацията. Много други парични стратези, участващи в определянето на лихвените проценти, обаче оспорват мнението на Уорш и твърдят, че инвестициите в центрове за данни и търсенето на продукти, свързани с изкуствен интелект, водят до по-високи цени.
Работата на групите ще бъде подпомагана от служители на Федералния резерв. Те ще определят програмата за реформи на централната банка от председателството на Уорш в пет области: комуникации, баланс, модернизация на събирането на данни, производителност в епохата на изкуствения интелект и рамки за инфлация.
Уорш обяви работните групи на първата си пресконференция като председател на Федералния резерв и заяви, че очаква те да докладват за своите констатации на банковия паричен комитет до края на годината.
Панелът „Производителност и работни места“ ще оцени макроикономическото въздействие на изкуствения интелект и новите технологии под ръководството на Марк Андреесен, Чарлз И. Джоунс от Станфорд и Аша Шарма от „Майкрософт“.
Групата „Рамки за инфлация“ ще преоцени как Федералният резерв моделира, разбира и реагира на съвременните двигатели на инфлацията. Тя ще бъде ръководена от Грег Манкиу от Харвард, Томас Сарджънт от Нюйоркския университет и Уилям Уайт от Института C.D. Howe.
Екипът по политиката на баланса е натоварен с преценката на разходите, ползите и дългосрочната стабилност на сегашния режим на баланса на Федералния резерв, под ръководството на Карън Динан от Харвард, Рагурам Раджан (който в момента е професор в Чикагския университет) и Джереми Стайн от Харвард.
Панелът по комуникациите ще се съсредоточи върху преосмислянето на начина, по който централните банкери излъчват политически решения и управляват очакванията в среда на висока несигурност. Той ще бъде ръководен от Мървин Кинг, Питър Р. Фишър от Вашингтонския университет и Арминио Фрага от Gávea Investimentos.
Звеното за данни има за цел да подобри качеството и скоростта на икономическите показатели, използвани за вземане на решения за политика в реално време, ръководено от Радж Чети от Харвард, бившия изпълнителен директор на „Уолмарт“ Дъг Макмилън и Кевин Мърфи от Чикагския университет.
Това не е стандартно бюрократично пренареждане, а илюстрация на отличителния философски подход на Уорш към централното банкиране, който критикува нееднократно Федералния резерв, че е станал твърде академичен, твърде зависим от изоставащи показатели и твърде изолиран от динамиката на реалния бизнес. След разглеждането на мандатите и назначените конкретни хора стават ясни три основни стратегически промени.
Първо, Уорш активно нарушава традиционния „начин на изразяване“ институцията и академичния език. Умишленото привличане на корпоративни лидери като Дъг Макмилън и технологични рискови капиталисти като Марк Андреесен предполага, че новият банков лидер е убеден, че Федералният резерв не може да разбере съвременната икономика, като разглежда изключително традиционните икономически модели. Той иска бизнес данни в реално време, директно от място.
Второ, назначенията сигнализират за отклонение от изоставащите икономически модели. Включването на Томас Сарджънт – пионер на рационалните очаквания, и Грег Манкиу за ръководител на групата за рамки на инфлацията предполага желание за демонтиране на стандартните модели, които не успяха да предскажат инфлационните пикове в началото на последното десетилетие. Уорш иска рамка, която отчита съвременните глобални вериги за доставки и фискалните реалности, а не само историческите компромиси между безработицата и инфлацията.
Трето, Федералният резерв приема страната на предлагането и реалностите на изкуствения интелект. Централните банки обикновено се фокусират почти изцяло върху управлението на търсенето чрез коригиране на лихвените проценти. Създавайки специална работна група за производителност и работни места, съставена от тежката артилерия от Силициевата долина, банковият шеф изпраша послание, че институцията трябва да разбира страната на предлагането в икономиката. Ако изкуственият интелект драстично увеличи производителността на работниците, стопанството може да расте по-бързо, без да предизвиква инфлация – теза, която Уорш изследва в исторически план.
