Със 175 гласа „За“ Пламен Тончев за втори път застава начело на ДАНС – Държавната агенция „Национална сигурност“. Докато първия път той стана председател на службата с президентски указ, сега – заради законодателни промени – трябваше да бъде избран от парламента. Така за кандидатурата му бе дадена подкрепа от „Прогресивна България“, ГЕРБ и ДПС.
„Против“ назначението му гласуваха от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Кой е Пламен Тончев
Пламен Тончев е роден във Враца през 1970 година. През 1994 г. завършва висше образование във Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов” – гр. Шумен с придобита образователно-квалификационна степен „магистър”. От 1994 г. до 1997 г. е командир на взвод и командир на батарея в Национална служба „Вътрешни войски” – София.
От 1997 г. до 1999 г. е главен инспектор в Национална служба „Сигурност”, а от 1999 г. до 2005 г. е старши инспектор в Национална служба „Сигурност” при МВР – Враца. От 2005 г. до 2009 г. е началник на сектор „Борба с организираната престъпност” при Областна дирекция на МВР – Враца. От 2009 г. до 2020 г. Пламен Тончев е директор на Териториална дирекция „Национална
сигурност“ гр. Враца, при ДАНС.
От 2020 г. Пламен Тончев е директор на Териториална дирекция „Национална сигурност” гр. Кюстендил, при ДАНС. С Решение № 423 на Министерския съвет от 2021 г. и с Указ № 148 от 26 май 2021 г. на президента на Република България Пламен Тончев е назначен за председател на ДАНС до изтичането на мандата на освободения председател Димитър Георгиев.
С нов указ на президента – Указ № 47 от 7 април 2023 г., Пламен Тончев е преназначен за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”. С Указ № 87 от 4 юни 2025 г. той е освободен от длъжността председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Пламен Тончев е завършил курсове за развитие на ръководна политика и кадри в Международната академия по правоприлагане ILEA в Будапеща, Унгария, и в Розуел, САЩ. Награждаван е за отлично изпълнение на професионалните си задължения. През 2022 г. г-н Уилям Бърнс, директор на ЦРУ, му връчва медал „Джордж Тенет” за изключителни заслуги и принос към националната сигурност на Съединените щати.
По време на дебатите депутати „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ на няколко пъти припомняха как след освобождаването му от длъжност през юни 2025 г. Тончев е бил „скрит“ в Комисията по досиетата. Те цитираха и думите му тогава – че той напуска ДАНС с ясното съзнание, че е дал всичко от себе си на контраразузнаването.
Николай Денков от „Продължаваме промяната“ припомни, че е работил с Пламен Тончев и затова може обосновано да заяви, че той познава добре материята, но е абсолютно неподходящ за тази си роля днес, тъй като през годините е доказал, че изпълнява политически поръчки. В тази връзка Денков даде няколко примера.
Първо, започна с участието му в свалянето на кабинета на Кирил Петков. По думите му тогава – от трибуната на парламента Тончев си позволил да направи политически изказвания срещу тогавашния премиер – нещо, което е абсолютно забранено по закон. Вероятно Денков имаше предвид информация, изнесена от Тончев, че съветник на премиера Кирил Петков е съгласувал българските позиции с гражданин на Република Северна Македония.
Денков отбеляза, че тази „акция по свалянето на правителството“ е била осъществена от ИТН – „така нареченото малко ДПС“ и по този повод направи връзката с кадрите на ИТН в настоящия кабинет на Радев.
Вторият пример бе от изборите през 2023 г., когато, след като се компрометира машинният вот, се стига до масовите злоупотреби с хартиени бюлетини. Денков обърна внимание на депутатите от „Прогресивна България“, че машините са премахнати от процеса на вота, след като Деньо Денев пише доклад не без помощта на ИТН. По думите му това и до днес има отражение върху състава на Общинските съвети. Тогава Николай Денков поискал оставката на Деньо Денев от Пламен Тончев, защото по закон те двамата са достатъчни, за да може Деньо Денев да напусне поста си. Пламен Тончев обаче отказал да уволни Деньо Денев.
Третият пример, който даде Денков, бе свързан с казуса „Баба Алино“, който беше споменат неколкократно и от „Възраждане“ – дори депутатът им Коста Стоянов поиска Тончев да отговори на няколко конкретни въпроса по казуса. Председателят на парламента Михаела Доцова му обясни, че по процедура не се предвижда кандидатът за шеф на ДАНС да отговаря на въпроси на депутати в пленарната зала.
Денков постави въпроса защо преди септември 2025 година няма нито един доклад от ДАНС до управляващите за скалата на злоупотреби по случая с „Баба Алино“.
Четвъртият пример бе свързан със заявката за изграждане на завода за барут в началото на 2024 година. По закона ДАНС трябва да даде разрешение за този завод, от който има нужда цялата българска отбранителна промишленост, която в онзи период търси възможност да разшири производството си.
„Петнайсен минути преди заседанието на Министерския съвет ДАНС праща писмо, в което казва че оттегля преди това даденото разрешение за този завод„, припомни Денков и постави въпроса чия поръчка е изпълнявал Тончев тогава и даде сам отговора – на Пеевски.
Петият пример, който даде Денков, бе свързан с информацията за полетите на Пеевски, изнесена преди няколко седмици от вътрешния министър Иван Демерджиев. Според депутата от „Продължаваме промяната“, ако Тончев е бил на мястото си, тази информация, която сега Демерджиев е събрал, е трябвало да бъде изнесена публично от председателя на ДАНС още преди няколко години.
Накрая Денков обобщи, че не само че Тончев е изпълнявал политически поръчки, но и тези политически поръчки имат няколко поръчители и това са сегашният премиер Радев, Пеевски и Борисов.
Каква е визията на Пламен Тончев за ДАНС
При изслушването му в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Пламен Тончев представи визията си за управление и развитие на агенцията, отбелязвайки на първо място отношенията между основните фактори на сигурността НАТО – Европейски съюз от една страна и Руската федерация от друга.
Сблъсъкът в сферата на невоенното противопоставяне, в каквато сфера работи Държавна агенция „Национална сигурност“, а именно разузнавателните операции, хибридната война, кибератаките, е неограничен в териториален аспект и като форми и методи на водене. Това прави развитието на невоенните системи за сигурност абсолютен приоритет, подчерта Тончев.
Той бе категоричен, че в Държавна агенция „Национална сигурност“ е необходимо извършването на реформа с оглед повишаване на капацитета и укрепване на потенциала и устойчивостта й. Ако не се изгради една функционална, гъвкава и реагираща на средата за сигурност съвременна агенция, рисковете могат да се превърнат във вътрешна заплаха за сигурността на държавата, предупреди Тончев.
