Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) посочва в годишния си доклад, че съществуват редица сериозни рискове и критични области за България. Сред основните заплахи са геополитическото напрежение, военните конфликти, хибридните атаки, киберзаплахите, природните бедствия и действията на враждебни държави и терористични организации.
Документът е подписан от бившия председател на ДАНС Деньо Денев, който по предложение на правителството на Румен Радев бе заменен от Пламен Тончев.
В доклада е представена дейността на агенцията по време на управлението на предишния редовен кабинет начело с Росен Желязков. Той е бил одобрен в края на април от служебното правителство на Андрей Гюров, малко след провеждането на парламентарните избори, но е публикуван от Министерския съвет едва сега.
Според службата особено внимание трябва да се обърне на защитата на критичната инфраструктура в сфери като енергетика, транспорт, комуникации, здравеопазване, водоснабдяване и продоволствие. ДАНС предупреждава за опасност от саботажи и кибератаки срещу ключови обекти, както и за увеличаващо се използване на изкуствен интелект при дезинформационни кампании и онлайн атаки.
Сред рисковете, свързани със сигурността в Черноморския регион, са посочени възможни смущения в навигационните системи, морски мини, атаки срещу кораби и петролна инфраструктура, които могат да доведат до екологични щети и повишаване на разходите за транспорт.
В енергийния сектор ДАНС отчита проблеми, свързани със зависимостта от руски технологии и оборудване, нарушенията във веригите за доставки и санкциите срещу „Лукойл“. Службата посочва още, че има затруднения при управлението на електроенергийната система, честите аварии в мрежата и финансовите проблеми на някои въгледобивни предприятия.
Докладът обръща внимание и на слабости в здравеопазването и фармацевтичния сектор, включително затруднения с доставките на лекарства, неравномерното им разпределение и незаконни практики като паралелен износ. Като рискови области са посочени още агрохранителната верига, качеството на храните, замърсяването на околната среда и съхранението на опасни вещества.
ДАНС отчита и продължаващата висока активност на чужди разузнавателни служби в България, свързана с войната в Украйна, напрежението в Черноморския регион и ролята на страната като член на Европейския съюз и НАТО. Според агенцията основните цели на тези служби са придобиване на чувствителна информация и влияние върху държавни институции, стратегически предприятия, медии и други обществени сфери.
В сферата на финансовата сигурност ДАНС отбелязва, че е предприела действия срещу изпирането на пари, финансовите измами, заобикалянето на международните санкции и незаконните схеми за финансиране. Агенцията е обърнала специално внимание на опитите за подпомагане на лица и компании, които са обект на санкции, както и на мерките за защита на финансовата система от външно влияние. В доклада на ДАНС за 2025 г. обаче не е споменат случаят с инвеститора в незаконния град в “Баба Алино” Олег Невзоров.
Според годишния доклад на ДАНС службата е провела активни действия срещу чужди разузнавателни мрежи в България. В документа се посочва, че през миналата година ДАНС е установила като шпиони и е изгонила от страната 44 чужденци. За част от случаите е посочена връзка с Русия, като няколко руски граждани са получили забрана за влизане в България и Европейския съюз заради действия срещу интересите на страната.
Агенцията съобщава и за други лица, свързани с чужди специални служби, сред които има и български гражданин, участвал като доброволец във войната срещу Украйна. Допълнително ДАНС посочва още 25 чужденци, кандидатствали за българско гражданство, но проверките са установили техни връзки с чужди разузнавателни структури.
В доклада се отбелязва, че подобен брой разкрити шпиони не е бил посочван досега в годишни отчети на ДАНС. По-голям брой изгонени чужденци е бил отчетен само през 2022 г., когато България експулсира 70 руски дипломати.
