Ново проучване установява, че предпочитанията към сладки и мазни храни може да се дължат на варианти на гените, свързани със затлъстяване и диабет тип 2. Добрата новина е, че рискът може да бъде овладян.
Предпочитанията ви към сладки или мазни храни може да се определят не само от навиците, но и от гените ви. Това показва ново изследване, според което хората с определени генетични варианти не само изпитват по-силно влечение към тези вкусове, но и са изложени на по-висок риск от затлъстяване и диабет тип 2.
Проучването беше представено на годишната среща на Американското дружество по хранене (American Society for Nutrition) и все още не е публикувано в рецензирано научно списание. То е сред най-мащабните генетични изследвания на вкусовите предпочитания, провеждани досега.
„Тези резултати помагат да разберем защо хранителните навици не са просто въпрос на силна воля“, казва диетологът Сандра Джанг от Центъра по хранене „Франсис Стърн“ към Медицинския център на университета „Тъфтс“ в Бостън, която не е участвала в изследването.
По думите ѝ гените могат да определят колко силно харесваме определени вкусове, а това постепенно влияе върху избора ни на храни.
Учените анализирали информация за близо 500 000 участници в британската база данни UK Biobank.
Те сравнили резултатите от въпросници за хранителните предпочитания с генетичните данни на участниците. Така създали своеобразен генетичен индекс, който показва доколко човек е предразположен да предпочита определени вкусове.
След това изследователите проверили дали хората с генетична склонност към сладко действително консумират повече десерти и подсладени напитки, както и дали хората с предпочитание към мазни вкусове ядат повече висококалорични мазни храни. Тези продукти учените определят като свръхапетитни храни (hyperpalatable foods) – храни, създадени така, че да стимулират силно желанието за още.
Накрая резултатите били сравнени с наличието на затлъстяване и диабет тип 2.
Предварителните данни сочат, че хората с по-силна генетична склонност към сладко консумират средно около 7 грама повече сладки храни дневно.
Макар количеството да изглежда малко, учените отбелязват, че с годините този ефект може да доведе до значително по-висок прием на калории.
Освен това участниците с по-високи генетични показатели за предпочитание към сладки и мазни храни:
- по-често имат по-високо телесно тегло;
- са изложени на малко по-висок риск от диабет тип 2.
Според авторите тези резултати разкриват досега недостатъчно оценената роля на генетиката на вкусовите предпочитания при консумацията на свръхапетитни храни и могат да проправят пътя към персонализирани хранителни режими за хора със затлъстяване и метаболитни заболявания.
Гените не определят съдбата
Изследването не твърди, че хората с тези генетични варианти неизбежно ще развият диабет или затлъстяване. По-скоро гените могат да насочват към хранителни навици, които увеличават риска.
„Генетиката влияе върху вкусовите рецептори, системите за възнаграждение в мозъка, регулирането на апетита и усещането за удовлетворение след хранене“, обяснява диетологът Скот Кийтли.
Той допълва, че важна роля играе и епигенетиката – промените в активността на гените без промяна в самата ДНК. Те могат да бъдат повлияни от ранното хранене, стреса, съня и дългосрочните хранителни навици.
Всичко това показва, че изборът ни на храна е резултат както от биологията, така и от средата, в която живеем.
Защо сладките и мазните храни са толкова привлекателни?
Сладките и мазните продукти по принцип са особено вкусни за повечето хора, което улеснява преяждането.
„Тези храни обикновено съдържат повече калории и по-малко полезни хранителни вещества“, казва Джанг.
Продължителният прием на повече калории, отколкото организмът изразходва, води до покачване на теглото, а наднорменото тегло е един от основните рискови фактори за диабет тип 2.
Според д-р Мир Али, директор на Центъра за хирургично лечение на затлъстяването към MemorialCare Orange Coast Medical Center в Калифорния, производителите на храни съзнателно разработват продукти, които да бъдат максимално вкусни и трудноустоими. Това допълнително затруднява хората, които по природа са по-чувствителни към сладки и мазни вкусове.
Можем ли да разберем дали носим тези гени?
Не е лесно.
„Генетичните тестове са скъпи и обикновено не се покриват от здравните застраховки, освен ако няма конкретна медицинска причина“, казва д-р Али.
Освен това почти всички хора харесват сладки и мазни храни.
„Трудно е да се определи кога това вече се дължи на генетична предразположеност към прекомерна консумация“, допълва той.
Джанг подчертава, че дори ако в семейството има подобни предпочитания, това не означава непременно наличие на специфичен генетичен вариант.
„Генетиката е само една част от пъзела. Средата, културата, навиците и достъпът до определени храни също оформят нашите вкусови предпочитания“, казва тя.
Кийтли е на същото мнение.
„На практика е много по-полезно човек да разбере собствените си хранителни модели и да работи върху тях, отколкото да се опитва да отгатне генетичния си профил.“
Генетичната предразположеност може да бъде преодоляна
Наличието на гени, които увеличават предпочитанията към сладки или мазни храни, не означава, че човек неизбежно ще развие затлъстяване или диабет.
„Не всичко е предопределено“, казва д-р Али. „Дори когато генетиката ни предразполага към определени храни, можем да променим поведението си и така да подобрим здравето си.“
Джанг препоръчва постепенно намаляване на порциите и честотата на консумация на сладки изделия.
Добра стратегия е десертите да бъдат по-малки, да се споделят с други хора или да се комбинират с храни, богати на белтъчини или фибри, които увеличават чувството за ситост.
„Много хора установяват, че с времето вкусовите им предпочитания се променят и силно сладките или мазните храни започват да им се струват по-малко привлекателни“, обяснява тя.
Кога е добре да потърсите лекарска помощ?
Ако постоянното желание за сладки или мазни храни пречи на здравословния ви начин на живот, специалистите препоръчват консултация с лекар.
Първата стъпка е изследване за евентуални хормонални или ендокринни нарушения.
Ако такива не бъдат открити, лекарят може да обсъди лечение с медикаменти от групата на GLP-1, като семаглутид или тирзепатид, които намаляват апетита и ограничават непрекъснатото желание за храна.
Според експертите гените влияят върху хранителните предпочитания, но не определят бъдещето ни.
„Генетичната предразположеност не означава предопределен изход“, заключава Скот Кийтли.
„Дори когато гените играят роля, начинът на живот остава най-мощният инструмент за намаляване на риска от заболявания в дългосрочен план.“
Четете още: Всички трябва да започнем да мислим за здравето на костите си
