На 30 юли 1991 г., вторник, малко преди 20.00 часа, депутатите от VII Велико народно събрание приемат на второ четене Закона за Конституционния съд. Той влиза в сила от 20 август 1991 година. През 2026 г. честванията на 35 години Конституционен съд започнаха още през април.
Доц. Иван Кьосев – преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на студии и статии за съдебната реформа, политическата система и парламентарните избори, както и на книгите „Теория за рационалното и хуманното законодателство“ и „Държавната власт и политическите режими при действието на Търновската конституция“ отбеляза за „БАНКЕРЪ“, че тази годишнина дава повод не само за равносметка, но и за по-дълбоко осмисляне на ролята на тази институция в съвременната българска държава.
Макар често да остава извън ежедневния обществен фокус, съдът е сред ключовите гаранти за демокрацията, правовия ред и защитата на основните права на гражданите.
Историческият контекст: защо възниква Конституционният съд
Създаването на Конституционния съд е пряко свързано с политическите промени в България след 1989г. Процесите на демократизация и развитието на политическия плурализъм посътавят задачата за изграждане на нова държавна система, основана на принципите на многопартийната система, разделението на властите и върховенството на правото.
Приемането на Конституцията от 1991 г. е ключов момент в този процес. В нея за първи път в българската история се предвижда създаването на специализиран орган, който да следи за съответствието на законите и действията на институциите с Основния закон.
Това не е случайно – историческият опит на големите европейски държави показва, че без независим контрол върху властта, дори най-добре написаната конституция може да остане, образно казано, само „на хартия“.
Така се появява Конституционният съд – институция, която не е част от съдебната система, а стои като своеобразен арбитър между властите и пазител на демократичния конституционен ред.
Защо е необходим Конституционен съд: юридически и политически аргументи
В основата на всяка демократична държава стои принципът, че властта е ограничена от правото. Но кой гарантира, че това ограничение се спазва?
Юридическият аргумент за съществуването на Конституционен съд е свързан с върховенството на Конституцията. Тя е най-висшият правнополитически акт, а всички останали актове от системата на законодателството трябва бъдат съобразени с нейните предписания. Без орган, който да може да отменя противоконституционни актове, този принцип би бил лишен от реално съдържание.
Политическият аргумент е още по-силен. В условията на динамичен политически живот, парламентарните мнозинства могат да приемат закони, които обслужват краткосрочни интереси или дори да нарушават основни права. Конституционният съд действа като коректив – той не позволява на временната политическа воля да надделее над дългосрочните принципи на демокрацията и върховенството на Правото.
С други думи, съдът е тази институционална бариера, която се задейства, когато държавата рискува да излезе извън рамките на собствените си правила.
Основни правомощия и функции
Конституционният съд има ясно определени, но изключително важни функции. Сред тях се открояват:
– контролът за конституционност на законите и другите нормативни актове;
– тълкуването на Конституцията;
– произнасянето по спорове между държавните институции;
– контролът върху законността на изборите за президент и вицепрезидент;
– произнасянето по въпроси за съответствие на международните договори с Конституцията.
Тези правомощия му позволяват да бъде не просто съд, а ключов фактор в баланса между властите.
Емблематични решения – когато правото оформя държавността
През годините Конституционният съд е постановил редица решения, които имат дълготрайно значение както за правната теория, така и за обществено-политическия живот.
Сред тях се открояват решенията, свързани с: тълкуването на принципа на разделение на властите; защитата на основните права на гражданите, включително правото на собственост и свободата на словото; допустимите граници на изменение на Конституцията.
По-съществени и фундаментални решения на Конституционния съд:
Решение на Конституционния съд № 3 от 1996 г. по к.д. (конституционно дело) № 2/1996г., в което се анализира бюджетната функция на Народното събрание и баланса на правомощията между парламента и правителството. В решението Съдът установява и постановява, че: държавният бюджет е закон със специфичен характер.
При бюджетната процедура Народното събрание има водеща роля, но в рамките на внесения от Министерския съвет проект. Особено съществено е установеното ограничение – парламентът не може да променя бюджета произволно, без да съобразява макрорамката и основните принципи на рационалното и отговорно бюджетиране.
Решение № 10 от 2021г. по к.д. № 8/2021г. относно взаимната балансираност и равнопоставеност между властите, т.е. нито една власт не може да има надмощие над друга и разделението на властите не означава изолация, а баланс и взаимно възпиране.
Решение № 12 от 1995 г. по к.д. № 15/1995 г. относно правомощията на Народното събрание. Съгласно решението Законодателят не може да се отказва от свои правомощия и да ги прехвърля на други органи, тъй като това би нарушило баланса между властите. Съгласно това решение принципът за разделението на властите включва и забрана за прехвърляне на конституционни функции.
Също така трябва да посочим и Решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22/2002 г., което е едно от най-емблематичните решения на Съда. Съгласно диспозитива на решението само Велико народно събрание може да променя: формата на държавно устройство; формата на държавно управление; създаването, премахването и преструктурирането на основни конституционни органи. Съдът приема, че всяка съществена промяна в тези елементи води до промяна на формата на държавно управление.
Особено съществено е и Решение № 7 от 1996 г. по к.д. № 1/1996 г., в което Съдът разглежда конституционносъобразността на ограниченията върху свободата на изразяването и баланса между свободата на словото и защитата на честта, доброто име и правата на гражданите. Основният извод на съда е, че свободата на словото е фундаментално право.
Съдът приема, че: свободата на изразяване е едно от основните права в демократичното общество. Тази свобода е пряко свързана с политическия плурализъм, със свободния демократичния дебат и с демократичния контрол върху властта. Също така Съдът подчертава, че свободата на словото не дава право на обида, клевета и злоупотреба с права. От ключово значение са и са и констатациите на Съда, че публичните личности и държавните органи трябва да търпят по-висока степен на критика и че ограниченията върху политическата реч трябва да се тълкуват стеснително.
Тези актове не просто решават конкретни казуси – те създават юридически професионални стандарти, които продължават да насочват законодателя и институциите напред във времето. Именно затова често се казва, че с практиката си Конституционния съд допринася за поддържането на „жива конституция“ – тази практика развива и доизгражда текста на Основния закон.
Конституционният съд и обществото
Макар решенията на съда да са професионално юридизирани и научно аргументирани, тяхното значение е пряко свързано с живота на всеки гражданин. Когато съдът защитава дадено право или ограничава държавна намеса, той на практика защитава свободата и достойнството на гражданите.
Затова е важно Конституционният съд да не бъде възприеман като далечна от обществото и абстрактна институция. Напротив – той е част от механизма, който гарантира, че държавата служи на гражданите.
В заключение, задължително трябва да се подчертае, че 35 години след създаването си Конституционният съд на Република България остава една от най-значимите и стабилни институции на българската държавност. Днес, когато живеем в свят на бързи политически промени, на парламентарни и правителствени кризи и обществени напрежения, неговата роля като пазител на Конституцията е по-важна от всякога.
Истинската стойност на съда не се измерва само с броя на постановените решения, а с доверието, с което се ползва в обществото. А това доверие се гради върху последователност, независимост и вярност към рационалните и хуманни принципи на правото, които колегите юристи от съда вече 35 години безспорно демонстрират.
Именно в това се състои и неговата най-важна функция- да бъде пазител на Конституцията, а чрез нея- на върховенството на Правото и на достойнството, правата и свободите на гражданите.
Доц. Иван Кьосев
