Централните банки са купили много по-малко злато през първото тримесечие на тази година, отколкото се е смятало преди, което предполага, че един от най-големите двигатели на растежа на търсенето на кюлчета може би е охлаждането на ентусиазма на тези институции. Значителна ревизия на данните е намалила прогнозното ниво на покупки от централните банки от 244 тона в периода януари-март до едва 57 тона – най-ниското количество за първо тримесечие за последните повече от 15 години, според нов доклад на Световния съвет по златото (WGC), публикуван на 30 юли.
Покупките от централните банки са един от най-големите двигатели на световния пазар на жълтия метал през последните четири години и са дали тласък на рекордно дългия възход на кюлчетата, достигнал до върхови котировки по-рано тази година. Въпреки това, става по-трудно да се измери тяхната активност, тъй като сделките им стават по-непрозрачни, особено на големите купувачи като Китай, който разкрива само част от придобивките си.
Охлаждането на златния пазар на централните банки води до значителен спад за цените на златото, които вече са с почти 30% по-ниски от пика си през януари. В повечето случаи се смята, че централните банки осигуряват ценови под за пазара на скъпоценния метал. Според WGC, те имат принос за близо една трета от търсенето на злато през второто тримесечие, но този механизъм може да отпадне, ако орязването на активността им продължи. Някои централни банки разкриват своите златни резерви пред Международния валутен фонд на доброволна основа, но няма официално изискване за това, което прави оценката на дейността им труднодостъпно изкуство.

„Подобни грешки ще се случват от време на време“, посочва Джон Рийд – пазарен стратег в WGC. Индустриалната организация използва данни, предоставени от консултантската компания Metals Focus, която създава тримесечна оценка за официалните покупки, комбинираща публични оповестявания с пазарни източници.
Качеството на публичните съобщения е намаляло от 2022 г. насам, когато американските санкции срещу Русия накараха много развиващи се икономики да започнат да диверсифицират валутните си резерви, отдалечавайки се от долара, и да разкриват по-малко сведения за покупките на злато, отбелязва Рийд, Той информира, че в резултат на това Световният съвет по златото е възприел нови начини за проследяване на потоците на кюлчетата, но че и централните банки също могат да променят моделите си на покупка, след като разберат кои точки от данни се наблюдават.
„Това е малко като игра на котка и мишка, след като разберат какво се случва“, кавза той. „Със сигурност трябва да работим усилено, за да осъществим правилно собствената си проверка.“
Търсенето от централните банки се възстанови рязко между април и юни и е достигнало общо 289 тона нетно количество – рекордно за второто тримесечие. Полша е най-големият купувач с 51 тона,а Китай е купил 33 тона в периода април-юни.
През първото полугодие на 2026-а централните банки и други официални институции, като например държавни фондове, са придобили приблизително 345 тона кюлчета – най-ниското количество за шестмесечие от 2022 г. насам, според доклада на WGC.
Причината за ревизията на данните за първото тримесечие е, че част от златото, за което преди се е смятало, че се движи към официални купувачи, е било прекласифицирано и поставено в категорията „извънборсово и друго“. Някои официални институции са били нетни продавачи на злато през периода, включително организации в Турция, Русия и Азербайджан.
След началото на войната в Близкия изток няколко държавни фонда в региона също са започнали да продават злато, отчасти за да компенсират спада в приходите си от петрол и газ поради конфликта, обяснява Рийд.
Общото търсене на жълтия метал през първото полугодие е било около 2522 тона – с около 2% повече от същия период на миналата година, според доклада.
Един от факторите, които натежават върху търсенето на злато напоследък, е отливът от търгуваните на борсата фондове, обезпечени със скъпоценната суровина, които са загубили 45 тона през второто тримесечие. Покупките на кюлчета и монети са спаднали с около 3% на годишна база – до 307 тона. Търсенето на бижута е било орязано със 17% – до 278 тона, най-ниското ниво от пандемията от КОВИД-19 насам. Предлагането на рециклирани материали е намаляло с 6% – до 326 тона.
След срива на котировките под рекордните около 5600 щ. долара за тройунция през януари, златото за незабавна доставка намери подкрепа в близост до 4000 долара за тройунция от края на юни, като инвеститорите купуват на тези нива при понижението на цените. Подновеният интерес на централните банки вдъхва надежда, че златните котировки могат отново да тръгнат нагоре.











