Министерството на финансите на Съединените щати (САЩ) се е намесило на валутния пазар на 31 юли в подкрепа на линеещата японска йена, съобщи ексклузивно „Файненшъл таймс“. Това е първата интервенция на Вашингтон, заедно с Токио, в защита на японската парична единица от почти 30 години насам след като тя не успя да се оттласне от най-ниските за последните 40 години котировки към щатския долар.
Клонът на Федералният резерв в Ню Йорк е продавал евро, за да купи йени от името на Министерството на финансите чрез „Голдман Сакс“ и „Морган Стенли“, информира „Файненшъл таймс“, позовавайки се на запознати с въпроса лица. Количествата купени йени не са оповестени. Преди това финансовото ведомство е съобщило на няколко банки на Уолстрийт, че обмисля интервенция в подкрепа на японската валута, която на 23 юли достигна най-ниското си ниво спрямо щатската от 1986 г. досега от 163.94 йени за един долар.
Йената успя да укрепне през последните няколко сесии, като доларът отслабна с около 4% на 30 юли, а пазарните играчи спекулираха, че японското правителство е предприело действия в подкрепа на националната валута след увеличаване на обемите на търговия. Анализатори, използващи официални данни и оценки на брокери, твърдят, че интервенцията на японските власти вероятно е била в размер на около 8.45 трилиона йени (52.8 милиарда долара). Тя е първата след поредицата от акции на правителството през април и май, при които са купени 11.7 трилиона йени за подкрепа на валутата.
Доларът се обезцени отново на следващия ден след намесата на американското Министерство на финансите – първата от 1998 г. насам, когато то купи йени, за да укрепи японската икономика, след като японските пари паднаха до осемгодишни низини. Съединените щати се намесиха на пазара на японската валута през 2011 г., но за да я отслабят, като част от координирани международни усилия на Г-7 за предотвратяване на опасно поскъпване на валутата след земетресението и цунамито в Тохоку.
В сутрешните часове на 31 юли щатският министър на финансите Скот Бесент написа в социалната платформа X, че очаква с нетърпение да види своя „дългогодишен приятел – председателя на „Банк ъф Джъпен“ Кадзуо Уеда“ на срещата на финансовите министри от Г-20 в Северна Каролина през август. И добави, че двете страни „продължават да се радват на близки отношения и тясна координация“.
Снимка на агенция „Ройтерс“, направена през рамото на Бесент по време на заседание на кабинета в Кемп Дейвид, Мериленд, показва, че той обмисля покупки на японски йени от Съединените щати на стойност от 5 до 10 милиарда долара. Тя показва подчертаните думи: „Да се направи“, последвано от „Купуване на японски йени за 5-10 милиарда долара“.
Пазарните акции последваха официалното заседание на „Банк ъф Джъпен“ на 31 юли, на което централните банкери запазиха основната лихва 1%, както очакваха пазарните анализатори. Тогава Уеда увери, че ще гарантира, че институцията „не изостава от кривата“ и може да ускори повишаването на лихвите – нещо, което се следи отблизо от валутните търговци.
„Като се има предвид, че базовата инфлация се приближава до целевите 2% годишно, които гарантират ценова стабилност, ние смятаме, че има по-голяма нужда от преди да се обърне внимание на рисковете от инфлационен ръст“, заяви Уеда след съвещанието. „Имайки предвид тази оценка, възнамеряваме да обсъдим внимателно тези въпроси на бъдещи съвещания за паричната политика.“
Търговците оценяват на приблизително 40% шанса за повишаване на лихвения процент на „Банк ъф Джъпен“ с четвърт пункт през септември.
Уеда е подложен на сериозни критики от инвеститорите заради нежеланието си да качи лихвите по-бързо, като някои предупреждават, че централните банкери рискуват да загубят доверието на финансовите пазари, ако не ускорят темпото. Освен от подновения ръст на цените на суровия петрол, инвеститорите се тревожат дали японският премиер Санае Такаичи може да си позволи да въведе планираните фискални стимули, които събориха йената до близо 164 за долар.
Анализатори на „Дойче банк“ предупредиха, че цамисленото преминаване на Япония към растеж, воден от инвестиции, може да увеличи размаха на колебанията на националната парична единица, защото политиците трябва да балансират индустриалните разходи, големия държавен дълг и нарастващите разноски по заемите.
Планът на Такаичи „Силна и богата Япония“ цели да обърне десетилетията на недоинвестиране чрез насочването на 370 трилиона йени в публично-частни проекти. Идентифицирани са седемнадесет стратегически сектори, включително изкуствен интелект, квантови изчисления, отбрана, авиация, корабостроене и критични минерали.
Финансирането на тези амбиции е сериозно предизвикателство, защото държавният дълг на Токио надхвърля 200% от БВП. Новата фискална рамка измества акцента към устойчиво намаляване на това съотношение. Този подход разчита на поддържане на номиналния икономически растеж над средните разходи за финансиране на правителството. Япония се стреми към 3% номинален растеж на БВП до 2040 г., комбинирайки 2% инфлация с 1% реален растеж.
По-високите лихи обаче биха могли бързо да стеснят съществуващия диапазон за фискални маневри. Всяко увеличение на лихвения процент със 100 базови пункта може да добави около 5 трилиона йени, или 0.7% от БВП, към консолидираните разходи за финансиране. Политиците могат да реагират, като насочат повече вътрешни спестявания към държавни облигации и стратегически инвестиции.
Японските домакинства държат около половината от своите спестявания в размер на 15 трилиона долара като кеш и депозити. Добавянето на държавни облигации към освободени от данъци инвестиционни сметки или разширяването на програмите за продажби на дългови книжа на дребно би могло да насочи част от тези пари към вътрешните пазари. Държавният пенсионен инвестиционен фонд пък държи половината от портфейла си от 1.8 трилиона долара в чужбина.
Ако се доближи горния край на разрешените диапазони на разпределение на емитираните вътрешни облигации, в тях и в акциите на японските компании биха могли да се върнат приблизително 200 милиарда долара. По-голяма промяна в политиката, която би удвоила разпределението на вътрешните облигации до 50%, теоретично би могла да генерира над 400 милиарда долара приток, а той би подкрепил йената. Докато нови покупки на държавни дългови книжа от „Банк ъф Джъпен“ или мерки за контролиране на доходността, вероятно биха я отслабили.
На 30 юли клонът на Федералния резерв в Ню Йорк е проверил курса долар-йена от името на щатското Министерство на финансите на САЩ, според запознати с въпроса лица. Запитването до банките за текущия валутен курс обикновено се разглежда като предвестник на директни покупки на чуждестранна валута.
След края на пресконференцията на Уеда в петък йената рязко слезе под 159 за един долар. Надеждите са, че този път, отчасти поради координацията със Съединените щати, печалбите на японските пари имат по-голям шанс да се запазят, поне в краткосрочен план.
Ацуши Мимура – заместник-министър на финансите на Япония по международните отношения, отбеляза: „Разбираме, че получаваме подкрепа от американските власти, която надхвърля обикновената морална подкрепа. В постоянен контакт сме с тях.“
Осаму Такашима – валутен стратег в „Ситигруп“ в Токио, смята, че е малко вероятно йената да отслабне отново до 164 за долар „в много близко бъдеще“, тъй като изглежда, че Вашингтон е готов да помогне на Япония да защити валутата си.
Негови колеги обаче не се надяват на трайна подкрепа на валутата единствено от интервенции, без помощта на по-високи лихвени проценти, особено след като пазарът очаква Федералният резерв да качи лихвите през следващите месеци, би оскъпило зелените пари.
