Япония вероятно е използвала около 34 милиарда долара за интервенция на валутния пазар на 31 юли, за да подкрепи йената, надграждайки пазарната намеса от предишния ден, но този път в координация със Съединените щати, показва анализ на агенция „Блумбърг“ на сметките на „Банк ъф Джъпен“. Операцията се оценява на около 5.33 трилиона йени (34 милиарда долара), пресмятат експертите, сравнили публикуваните на 3 август наличности на централната банка и прогнозите на паричните брокери. Което, ако се удостовери официално, ще е нов месечен рекорд за общата сума, използвана в последния кръг от интервенции.
Министърът на финансите на Япония Сацуки Катаяма потвърди по-рано през деня, че страната е присъствала на пазара на 31 юли. Упоритите покупки на йени от страна на японските власти подчертава решимостта им да се противопоставят на спекулантите, залагащи срещу валутата, след като през юли тя потъна до най-слабата си коткировка спрямо щатския долар за последните почти четири десетилетия. Министерството на финансите на Съединените щати също помогна, като се включи в интервенциите на 31 юли за най-тясната координация на валутната политика от 15 години насам.
Анализът на сметките на „Банк ъф Джъпен“ не хвърля светлина върху размера на американската пазарна намеса, но участието на Вашингтон вероятно е намалило сумата, която Япония трябваше да използва, за да има същото въздействие върху валутните котировки. Американският министър на финансите Скот Бесънт увери, че няма да се поколебае да влезе отново на пазара, а стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп одобри акцията, определяйки интервенцията като „сигнал за приятелство“.
Йената се търгуваше около 156.92 за долар във вечерните часове на 3 август в Токио, след като се укрепи до около 155.23 в сутрешната търговия. Не стана веднага ясно дали спадът в понеделник е поредната интервенция или реакцията на нервните инвеститори и платформите за търговия по алгоритъм на новинарския поток.
Преди японските власти да влязат на пазара миналата седмица, японската национална валута потъна до близо 164 за един щ. долар – най-слабото ниво от 1986 г. насам. Намесата на 31 юли дойде, след като японските власти похарчиха приблизително 8.45 трилиона йени (53 млрд. щ. долара) в подкрепа на валутата ден по-рано – което вероятно ще бъде най-голямата еднодневна интервенция в историята, ако количеството бъде потвърдено.
Вълненията от случилото се през последните дни идват след период на относително затишие в периода май-юли когато японската парична единица продължи постепенно да отслабва, след като японските власти ѝ дадоха временен тласък с кратка кампания за изкупуване на йени по време на празничния период „Златната седмица“, започнал в края на април. Тогава те похарчиха рекордните в рамките на един месец 11.73 трилиона йени.
Търговците продължават да следят за по-нататъшни съвместни действия и очакванията за потенциално повишаване на лихвените проценти от „Банк ъф Джъпен“ още през септември се увеличават.
Публикуваните на 3 август предвиждания на „Банк ъф Джъпен“ за текущата сметка на следващия ден показват, че се очаква салдото да намалее с 11.4 трилиона йени поради фискални фактори, при очакван по-малък спад въз основа на осреднените оценки на Tokyo Tanshi, Central Tanshi и Ueda Yagi Tanshi. Първата прогноза за салдото по текущата сметка на „Банк ъф Джъпен“ обикновено служи като най-добрият ориентир за размера на пазарната намеса.
Сега вниманието е насочено към тримесечния доклад за интервенциите на Министерството на финансите, който трябва да бъде публикуван на 7 август. Този доклад ще предостави дневна разбивка на операциите, проведени между април и юни. Данните биха могли да предложат нови насоки за това как служителите са планирали пазарните си операции и са се стремили да бъдат с една крачка пред спекулантите.
По-тясната координация между Съединените щати и Япония идва, след като служители във Вашингтон сигнализираха за недоволство от отслабващата йена. Американското министерство на финансите заяви в шестмесечния си доклад за валутния обмен, публикуван миналия месец, че спадът на японските пари в продължение на няколко години до април 2026 г. е „довел до значително подценяване на йената“. И че нормализирането на паричната политика ще помогне за задържане на инфлационните очаквания и ще намали прекомерните колебания на валутния курс.
В 10.31 ч. българско време на 3 август йената се търгуваше за 156.51 за един щатски долар.
