Слънчевият часовник в манастира Троноша, в западната част на Сърбия, крие любопитно съчетание от астрономия, география, математика и вяра. На посетителя, който погледне часовника около обяд, може да му се стори, че нещо не е наред: докато ръчният часовник показва приблизително 12:40 ч., слънцето над Троноша едва тогава може да се намира близо до най-високата точка на дневния си път. Този необичаен часовник обаче не е направен погрешно – той просто не измерва времето по същия начин като часовника, който носим на ръката си.
На стената на манастирския комплекс се намира мрежа от часови линии, върху които сянката на гномона (показалецът, който хвърля сянката в слънчевия часовник) показва истинското слънчево, или местното слънчево време. Часовникът е изработен през 1996 г., а негов автор е професорът по география и специалист по гномоника Милутин Тадич. На неговия сайт, посветен на слънчевите часовници, са посочени и точните координати на Троноша – 44°27′38″ северна ширина и 19°17′00″ източна дължина.
Тадич е професор в Географския факултет на Белградския университет, а гномониката – областта, с която се занимава – изучава теорията и конструирането на слънчеви часовници.
Защо слънчевият часовник в манастира Троноша „закъснява“ спрямо нашите часовници?
Отговорът се крие в разликата между слънчевото време и официалното гражданско време.
Нашите часови зони са създадени така, че огромни територии да използват едно и също време. Сърбия принадлежи към централноевропейската часова зона, чийто референтен меридиан е 15° източна географска дължина. Троноша обаче се намира приблизително на 19°17′ източна дължина – повече от четири градуса по на изток.
Затова местният слънчев обед не е задължително да съвпада с 12:00 часа на обикновения часовник.
Ситуацията става още по-интересна през периода на лятното часово време. Когато стрелките се преместват с един час напред, разликата между времето, което показва обикновеният часовник, и положението на Слънцето става още по-видима. Освен това съществува и т.нар. уравнение на времето – естественото отклонение между средното и истинското слънчево време, което се променя през годината заради наклона на земната ос и елиптичността на земната орбита.
Поради комбинацията от тези фактори е възможно моментът на местния слънчев обед в Троноша според нашите часовници да настъпи приблизително около 12:40 ч., в зависимост от периода на годината. Затова твърдението, че часовникът „закъснява с 40 минути“, не бива да се разбира като постоянна разлика през цялата година. По-точно е да се каже, че слънчевото време, което показва часовникът, се различава от гражданското време, а размерът на тази разлика не е винаги еднакъв.
С други думи, когато сянката върху този часовник показва 12 часа, това означава нещо съвсем конкретно в природата: Слънцето преминава през местния меридиан и се намира около най-високата си точка за деня.
Именно затова часовникът не „закъснява“. Обикновеният ни часовник и слънчевият часовник просто отговарят на два различни въпроса.
Единият ни казва колко е часът според договорената система от часови зони, докато другият показва къде действително се намира Слънцето в небето над Троноша.
Върху плочата е изобразен и ликът на Свети Сава, както и началото на стих от 33-ти псалм: „Елате, деца, послушайте ме…“. На страницата си за часовника самият автор посочва надписа в английски превод като „Come children, and listen to my words…“.
Слънчевият часовник в манастира Троноша е част от място със седемвековна история
Слънчевият часовник в манастира
Троноша става още по-интересен, когато бъде разгледан в контекста на самата светиня.
Манастирът се намира близо до Тършич и на около 17 километра от Лозница. Историята му е свързана с династията Неманичи. Възникването на Троноша традиционно се свързва с 1317 г., крал Драгутин и съпругата му Катерина, която завършва задужбината след неговата смърт.
През вековете манастирът многократно е разрушаван, опожаряван и възстановяван. Възстановяване на църквата е отбелязано през 1559 г., а светинята отново пострадва по време на по-късните войни. През Втората световна война манастирът също претърпява сериозни разрушения, след което комплексът е възстановяван.
Троноша има специално място и в историята на сръбската писменост, тъй като именно тук част от ранното си образование получава Вук Стефанович Караджич. От родното му село Тършич до манастира води пешеходна пътека с дължина около четири километра.
Друга особеност на Троноша са прочутите ратарски свещи. Традицията е документирана още през XIX век: на Велики четвъртък в манастира се носят две огромни восъчни свещи, високи около два метра и тежащи приблизително 50 килограма. Обичаят се е запазил през поколенията и е една от най-разпознаваемите традиции на този манастир.
Така на едно място се преплитат средновековна история,туризъм, православна традиция и съвременно приложение на астрономическите познания.
