Изследователи установиха, че гладуването увеличава броя на чревна бактерия, която може да помогне за потискане на възпалението в нервната система.
Периодичното гладуване набира все по-голяма популярност като стратегия за отслабване, но според ново изследване то може да предложи и нов подход за справяне с хроничната болка, като променя начина, по който червата комуникират с мозъка.
Проучване, публикувано в научното списание Brain, Behavior, and Immunity, показва, че времето, по което се храним, влияе върху т.нар. ос черва–мозък – комуникационна система, която свързва стомашно-чревния тракт с централната нервна система.
Периодичното гладуване е хранителен режим, при който основният акцент е върху времето на хранене, като обикновено включва продължителни периоди без прием на храна.
Хроничната болка, която Cleveland Clinic определя като болка, продължаваща повече от три месеца, често е съпроводена с когнитивни затруднения и тревожност.
Докато традиционните методи за лечение са насочени към възпалението или нервите, които предават сигналите за болка, новото изследване предполага, че времето на хранене също може да влияе върху хроничната болка чрез промени в чревните бактерии и нивата на възпаление в организма.
Гладуването променя чревната среда
Учени от университета Джънджоу в Китай са изследвали животински модели по време на цикли на гладуване.
Те установили, че периодичното гладуване укрепва чревната бариера – вътрешната лигавица на червата, която има важна защитна функция. По този начин се ограничава проникването на възпалителни вещества в кръвообращението и достигането им до тъканите на нервната система.
При анализа на чревния микробиом учените открили и още една интересна промяна: гладуването увеличило количеството на бактерията Alistipes finegoldii.
Когато изследователите дали живи бактерии от този вид на животни, които не са били подложени на гладуване, при тях също били наблюдавани подобрения по отношение на болката и когнитивните функции.
Каква е ролята на хипуровата киселина?
Изследователите установили, че бактерията произвежда съединения, които организмът може да превърне в хипурова киселина – химически посредник, който изглежда е свързан с наблюдаваните ползи.
На клетъчно ниво хипуровата киселина влияе върху възпалителен механизъм, известен като STING – съкращение от Stimulator of Interferon Genes.
Когато този механизъм стане прекалено активен в нервната система, той може да засили възпалението, да влоши болката и да наруши нормалната функция на мозъка.
Проучването показва, че хипуровата киселина потиска активността на STING. Това от своя страна намалява възпалителните сигнали в централната нервна система и води до подобрение на наблюдаваните поведенчески симптоми.
Изследването има важни ограничения
Въпреки интересните резултати авторите посочват няколко съществени ограничения на проучването.
На първо място, наблюдателните и ранните изследвания могат да установят връзка между периодичното гладуване и промените в комуникацията между червата и мозъка, но не могат да докажат, че гладуването директно причинява тези промени.
Освен това резултатите са получени при животински модели. Затова са необходими мащабни клинични изпитвания с хора, за да се установи дали могат да бъдат разработени безопасни и ефективни режими на гладуване за контрол на хроничната болка.
Реакцията към периодичното гладуване също може да бъде различна при отделните хора в зависимост от състава на чревния микробиом, съществуващи здравословни проблеми, ежедневния прием на хранителни вещества и генетичните особености.
За някои хора спазването на режим с ограничен хранителен прозорец също може да бъде трудно. Подобни режими не са непременно безопасни или подходящи за всеки.
Новото изследване насочва вниманието към интересна възможност: начинът и времето, по което се храним, може да влияе не само върху теглото, но и върху взаимодействието между чревния микробиом, възпалението и нервната система.
Четете още: Домати или диня – кое е по-добро за хидратацията и здравето на сърцето
