Турция ще сключи меморандум за разбирателство с Русия на 8 септември за внос на по-големи количества азотни торове и за преодоляване на трудностите при снабдяването с урея от производители от Персийския залив, според турското Министерство на земеделието. Заместник-министърът на ведомството Ахмет Багджи ще подпише документа, озаглавен официално „Меморандум за разбирателство между Министерството на земеделието и горите на Република Турция и Министерството на земеделието на Руската федерация относно превоза на минерални торове от Руската федерация до Република Турция“, с руския си колега Максим Боровой в Москва. Това се случва около седмица след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският лидер Владимир Путин обсъдиха двустранни и регионални въпроси на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Киргизстан.

Споразумението ще изключи Турция от руските ограничения за износ на азотни и фосфатни торове и амоняк и ще помогне за осигуряване на доставките на торове и суровини за Анкара преди засаждането на селскостопанските култури, съобщили представители на Министерството на земеделието на агенция „Блумбърг“.
Русия е вторият по големина производител на торове в света и доставя около 20% от световно търгуваните вещества за подхранване на почвата, въпреки че износът е нарушен от войната в Украйна. Атаките от двете страни застрашиха корабоплаването в Черно море и увеличиха зависимостта на Москва от пристанищата ѝ в Балтийско море, което направи доставките до пазари като Турция по-скъпи. Кремъл пък удължи квотите за износ на торове до ноември, като даде приоритет на вътрешните доставки. Производителите имат право да изнасят 20 милиона тона торове от 1 юни до 30 ноември, включително продукти на азотна основа.

Москва спря временно износа на амониев нитрат, но допълнителното свиване на световните доставки след войната с Иран и ефективното затваряне на Ормузкия проток намали износа от арабските страни от Персийския залив. Турция произвежда около 5 милиона тона торове годишно при вътрешно потребление около 7 милиона тона. Въпреки че страната има производствен капацитет за повече от 8 милиона тона годишно, процесът е възпрепятстван от зависимостта от вноса на ключови суровини, включително амоняк, фосфорна киселина, фосфатна скала, поташ и сяра.
Турският министър на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ заяви през март, че южната ни съседка няма да има затруднения с продоволствената сигурност и че доставките на торове през вегетационния период на растенията не са проблем, добавяйки, че правителството предприема стъпки за увеличаване на доставките и постепенно ще въведе допълнителни мерки.

По информация на земеделското ведомство, седем големи производители на торове управляват 17 производствени съоръжения в Турция. Тъй като страната зависи от вносни суровини, тези съоръжения работят с 60-70% натоварване на мощностите, произвеждайки от 4.5 до 5 милиона тона тор годишно. Останалата част от годишни нужди от торове на страната се внася.
Суровините се доставят от региона на Персийския залив, Средиземноморския басейн и Русия. Турция не е износител на торове, но става конкурентоспособна на страните производителки, когато световните цени на торовете се повишават рязко, изнасяйки между 500 хиляди и 1 милион тона годишно. Според съобщенията, увеличеното предлагане от Русия би могло да увеличи обема на този износ.











