След заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество социалните партньори постигнаха съгласие по проекта на постановление на Министерския съвет (МС) за определяне линията на бедност за 2027 година. Това обяви вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев след края на обсъжданията на предложението, като размерът за догодина ще бъде 443 евро. Синдикатите – КНСБ и КТ „Подкрепа“ – поставиха някои условия.
Самото предложение за линията на бедност беше представено от социалния министър Наталия Ефремова.
Тя обясни, че се предвижда увеличение на линията на бедност с 13.4% или с 52.37 евро от сегашния размер. По думите ѝ той ще се актуализира ежегодно и по определена методика въз основа на изследване на Евростат – „Статистика на доходите и условия на живот“. Ако се погледне обаче размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 347.51 евро до 1 юли 2027 година, се вижда, че голяма част от пенсионерите отново ще са под линията на бедност. Към 1 юли под този праг бяха 1.369 млн. души
Според Ефремова, ако се приеме новият размер на линията на бедност, делът на бедното население ще намалее с 0.5 процентни пункта. Ефремова обясни, че новият размер оказва положително влияние върху актуализацията на месечните помощи по Закона за закрила на детето, подкрепата за превенция и реинтеграция за отглеждането на деца при роднини и приемни семейства, нарастването на социалните помощи, увеличаването на финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания и други.
От линията на бедност зависят месечните помощи на над 800 000 души с трайни увреждания.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров се обяви за връщането към стария механизъм за определяне на линията на бедност, който е отчитал инфлацията за съответната година. По думите му сегашната дава по-малко число на размера на линията на бедност.
Той направи уговорката, че ще подкрепи сега предлаганата линия на бедност, при условие че тя се индексира с цената на малката потребителска кошница за декември 2025 година.
Пламен Димитров обърна внимание и че като следваща тема трябва да се дебатира предприемането на спешни мерки за компенсация на горивата.
Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев допълни, че и те биха подкрепили, но при условие, че ако размерът бъде актуализиран със съответната инфлация за тази година и прогнозната такава за следващата година.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха подкрепа за проекта.
На заседанието Тристранката не постигна съгласие по два законопроекта на депутати от опозицията.
Единият е за облекчен ред за наемане на младежи на възраст 16-18 година на работа. Проектозаконът е внесен от Свилен Трифонов от „Демократична България“). С него депутатите предлагат режимът за тази възрастова група от разрешителен да стане уведомителен към Инспекцията по труда. Социалното министерство обаче смята, че това няма да защити в пълна степен децата от неблагоприятни условия на труд. Против бяха и синдикатите.
Другият законопроект е на ГЕРБ, внесен от Галя Василева и е за промени при срочните договори. Депутатите предлагат тези договори да не се прекратяват, докато тече отпуск по майчинство или за отглеждане на дете. Социалното министерство обаче смята, че това ще породи непредвидимост при договорите.
