Цената на суровия петрол се повиши, след като Саудитска Арабия изключи на 11 септември важния нефтопровод „Изток-Запад“, по който се транспортираха по около 4 млн. барела дневно през Арабския полуостров до пристанище Янбу на Червено море. Маршрутът позволяваше на кралството да заобикаля Ормузкия проток, плаването през който бе сведено до минимум от войната между Съединените щати и Иран. Глобалният базов сорт „Брент“ поскъпна до 108 долара за барел на 14 септември след скок от близо 9% през миналата седмица, а американския лек суров петрол WTI се доближи до 103 долара за барел. Цената на природния газ в Европа също отбеляза ръст от 3.8 процента.
Рияд може да изчерпи наличните за износ запаси от черно здлато в рамките на броени дни, ако не възобнови работата на петролопровода, което потенциално би лишило вече затруднения пазар от до 4% от световните доставки. Атаки с дронове принудиха кралството да спре работата на съоръжението, а източници от бранша, цитирани от агенция „Ройтерс“, дават противоречиви оценки за ремонта. Според един от тях работата може да отнеме пет до шест седмици, докато друг предполага, че ограничените операции биха могли да се възобновят по-рано. Саудитските власти не са разкрили мащаба на щетите, нито са предоставили график за възстановяване.
Според съобщения, в Янбу има достатъчно складиран петрол за поддържане на износа за още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и със запаси в египетските терминали „Айн Сухна“ и „Сиди Керир“, но тези количества са ограничени и не могат да заместят за неопределено време редовните доставки по тръбопровода.
Прекъсването на работата идва след спад на саудитския добив до 6.2 милиона барела дневно през август, спрямо 10.9 милиона през февруари. Международната агенция по енергетика очаква световното предлагане да се свие с 5.7 милиона барела на ден през тази година поради продължаващото регионално напрежение. Преди войната Близкият изток е осигурявал приблизително 22 милиона барела дневно. Оттогава доставките през Ормузкия пролив са спаднали до около 6–9 милиона барела на ден.
Рисковете нараснаха допълнително на 11 септември, когато бунтовниците хути превзеха остров близо до входа на Червено море. Продължителното спиране на тръбопровода може да повиши още повече цените на суровия петрол и горивата, засилвайки инфлацията и намалявайки вероятността от понижаване на лихвените проценти.
Производителите на енергия и компаниите за петролни услуги биха могли да спечелят от ситуацията, докато авиокомпаниите, транспортните фирми, производителите и фирмите в потребителския сектор ще имат по-високи разходи. Пазарите на облигации и акции също могат да попаднат под натиск, ако нов инфлационен шок доведе до повишаване на доходността по държавните ценни книжа.
„Всичко опира до продължителността“, отбелязва Джун Го – старши анализатор на петролния пазар в Sparta Commodities SA. Ако доставките се възобновят бързо, въздействието би трябвало да бъде ограничено, тъй като могат да се използват наличните запаси в Янбу – западната крайна точка на тръбопровода, допълва тя, но предупреждава, че продължителното спиране може да наложи съкращаване на добива.
На дипломатическо равнище планираната за по-късните часове на 14 септември среща между Иран и няколко държави от Персийския залив за създаването на временен морски коридор през Ормузкия проток е отложена, съобщи външният министър на Оман Бадр Албусаиди. Преди това Бахрейн обяви, че няма да участва, като се позова отчасти на атаката срещу тръбопровода „Изток-Запад“, а Axios съобщи, че Рияд също има резерви към плана.
Търговците оценяват също и регионалните последици от бързото военно настъпление на подкрепяните от Иран бунтовници хути по протежение на йеменското крайбрежие на Червено море. Този ход би могъл да позволи на групировката да упражнява по-голям контрол върху корабоплаването през пролива Баб ел-Мандеб – още един ключов морски тесен проход. Тъй като Техеран и Вашингтон са в сблъсък за контрола над Ормузкия пролив, петролопроводът „Изток-Запад“ се превърна в жизненоважен маршрут за поддържане на експортните потоци.
Продължителната криза нанесе инфлационен удар върху световната икономика, като доведе до поскъпване на черното злато, природния газ и петролните продукти, включително бензина и дизела. Данни от Съединените щати от миналата седмица, показаха, че цените са продължили да растат през август, което засилва вероятността Федералният резерв да повиши лихвените проценти. Ирак също предприе действия за овладяване на последиците от нападението срещу ключовия саудитски петролопровод след като се установи, че ударите са били нанесени от територията на самата страна.
В Съединените щати министърът на финансите Скот Бесънт информира миналата седмица, че ще обяви санкции срещу голяма банка на 14 септември, като част от усилията да принуди Техеран да капитулира. В същото време, американските ВМС налагат блокада на пристанищата на Ислямската република, за да ограничи износа на енергия.
Пазарните показатели сочат нарастваща тревога за краткосрочните доставки. Разликата между двата най-близки договора за петрол „Брент“ е 5.53 долара за барел в полза на контрактите с по-къса срочност, в сравнение с 3.84 долара преди седмица – модел за поскъпване на черното злато.
Цената на суровия петрол се е повишила със 77% през тази година. В 10.09 ч на 14 септември фючърсните контракти на „Брент“ за доставка през ноември се търгуваха за 107.67 долара за барел, а на WTI за доставка през октомври – за 102.99 долара за барел.
