Изследователите все още проучват какво причинява алкохолът на мозъка и дали съществува количество, което е безопасно.
През 2003 г. проучване, публикувано в престижното списание Journal of the American Medical Association (JAMA), съобщава, че консумацията на две или повече алкохолни напитки дневно е свързана с 22% по-висок риск от деменция. При хората, които пиели по-малко от това, рискът бил до 54% по-нисък в сравнение с хората, които изобщо не пиели.
„Спомням си, че прочетох тази статия в JAMA преди повече от 20 години и си помислих: Наистина трябва да се опитам да пия по чаша вино всеки ден“, казва д-р Джоел Гелернтер, професор по психиатрия, генетика и невронауки в Медицинския факултет на Йейлския университет.
Това проучване не е единственото, което предполага, че умерената консумация на алкохол може да е полезна за мозъка. Наблюдателни изследвания последователно показват, че хората, които пият малки до умерени количества алкохол, имат по-нисък риск от деменция в сравнение с непиещите.
„Тази идея за J-образната крива наистина се възпроизвеждаше доста последователно в много проучвания“, казва д-р Кристин Яфе, професор по психиатрия, неврология и епидемиология в Калифорнийския университет в Сан Франциско. Но, добавя тя, „мисля, че в по-ново време хората опровергаха тази J-образна зависимост“.
Всъщност изследователите постепенно стигнаха до разбирането, че приписваните на ежедневната чаша вино ползи за здравето до голяма степен са илюзия.
Хората, които пият умерено, обикновено имат повече предимства в живота в сравнение с хората, които не употребяват алкохол – например по-висок социално-икономически статус, повече години образование и като цяло по-добро здраве. Според експертите именно тези фактори обясняват по-ниския риск от деменция, а не самият алкохол.
Междувременно продължават да се натрупват доказателства, че тежката употреба на алкохол – често определяна като повече от две напитки дневно – може да уврежда мозъка и да увеличава риска от деменция. Експертите обаче все още изясняват точно как се случва това и при какво количество започват да се проявяват вредните ефекти.
Тежката употреба на алкохол и мозъкът
Експертите имат няколко теории за това как хроничната прекомерна употреба на алкохол уврежда мозъка.
Изследвания, голяма част от които са проведени върху животни и човешки клетки в лабораторни условия, показват, че алкохолът може да предизвика оксидативен стрес в мозъка и да наруши функционирането на мозъчната имунна система, което води до вредно възпаление. И оксидативният стрес, и възпалението са свързани с деменцията.
Алкохолът влияе на мозъка и косвено.
При хората, които пият много, рискът от високо кръвно налягане и инсулт е по-висок, а увреждането на кръвоносните съдове е важен фактор за развитието на съдова деменция.
Хората, които употребяват много алкохол, също така по-често имат други нездравословни навици, които могат да увредят мозъка, като тютюнопушене или нездравословно хранене.
В най-тежките случаи някои хора с разстройство, свързано с употребата на алкохол, развиват синдром на Вернике–Корсаков – форма на деменция, причинена от тежък дефицит на тиамин (витамин B1), който се развива вследствие на хронична прекомерна употреба на алкохол.
„Има множество различни пътища“, по които алкохолът може да уврежда мозъка, казва Луиз Мютън, доцент в Университета в Сидни, която изследва употребата на алкохол.
И, добавя тя, „може всички тези механизми да действат едновременно. Научната литература по въпроса със сигурност все още не е дала окончателен отговор“.
Умерената употреба на алкохол и мозъкът
При по-ниски нива на консумация на алкохол е по-малко ясно кога и по какъв начин се засяга мозъкът.
А тъй като повечето проучвания върху навиците на хората по отношение на алкохола откриват подвеждащата J-образна зависимост, учените са били принудени да използват по-нестандартни методи в своите изследвания.
Няколко проучвания, изследващи обема на мозъка, показват, че увреждането може да настъпи дори при лека до умерена употреба на алкохол.
Едно голямо проучване от Великобритания от 2022 г. установява, че консумацията средно на осем алкохолни напитки седмично е свързана с малко по-малък обем на мозъка в сравнение със средно четири напитки седмично.
И колкото по-голяма е консумацията на алкохол, толкова по-малък е мозъчният обем.
Д-р Чарлз ДеКарли, професор по неврология в Калифорнийския университет в Дейвис, казва, че няма доказателства, че умерените количества алкохол директно увреждат невроните.
„Това, което показват по-новите проучвания обаче, е, че съществува известна връзка“ между малките количества алкохол и мозъка.
Но, добавя той, „обемът на мозъка не се превръща непременно директно в когнитивни способности“.
Други изследвания предполагат, че леката до умерена употреба на алкохол може да е свързана с известно влошаване на когнитивните функции, дори когато то не достига степен на деменция.
Друго британско проучване установява, че хората, които консумират само четири алкохолни напитки седмично, са имали по-голям спад в езиковите способности в рамките на 30 години в сравнение с хората, които не са употребявали алкохол.
Отново – колкото повече алкохол консумирали хората, толкова по-силно се влошавали когнитивните им способности.
Какво показват генетичните изследвания
По-новите изследвания, разглеждащи генетичната предразположеност към употреба на алкохол, също дават тревожни резултати.
Проучване, публикувано през януари, установява, че когато изследователите използвали данните на хората за собствената им консумация на алкохол, за да оценят риска от деменция, се появявала типичната J-образна зависимост.
Но когато повторили анализа, използвайки гени, които предсказват поведението по отношение на алкохола — тоест дали човек е генетично по-склонен да пие много, малко или изобщо да не пие –рискът от деменция се увеличавал дори при ниски нива на прогнозирана консумация на алкохол.
Д-р Гелернтер, който е участвал в генетичното проучване, казва, че сега смята, че съществува линейна зависимост между консумацията на алкохол и риска от когнитивен спад.
Това изследване обаче не го е накарало напълно да се откаже от алкохола.
„Със сигурност вече не се опитвам да пия чаша вино всеки ден, но не съм спрял“, казва той.
Макар че, добавя той, „беше много по-приятно, когато казвахме: „Правя го заради здравето си“.“
Четете още: Децата със смартфони са по-склонни да развият хранителни разстройства до 14-годишна възраст
