Независимо дали затопляте любимата си храна за вкъщи или приготвени у дома спагети, повечето от нас разчитат на остатъците от за храненията си през седмицата.
Изключително удобно е да приготвите голямо количество – например ястие със запържени зеленчуци и месо, запеканка или супа и след това да я консумирате през следващите дни, вместо всяка вечер да готвите нещо различно.
Но когато става въпрос за остатъци, трябва да се съобразяваме и с някои допълнителни правила за безопасност. Един от най-объркващите въпроси е колко пъти е безопасно да ги претопляме.
По-долу експерт по безопасност на храните обяснява всичко, което трябва да знаете, за да претопляте храната си безопасно.
Когато става въпрос за претопляне на остатъци, се оказва, че опасенията за безопасността са свързани не толкова с броя на претоплянията, колкото с времето, през което храната престоява на стайна температура.
Според д-р Ванеса Кофман, директор на Алианса към Stop Foodborne Illness, отчитането на това време започва в момента, когато тя бъде извадена от хладилника.
„Повтарящото се претопляне на остатъците не ги прави автоматично опасни за консумация“, казва Кофман. „То може да повлияе на качеството им, но по-сериозният проблем от гледна точка на безопасността на храните е колко дълго нетрайните продукти престояват на стайна температура.“
Кофман отбелязва, че нетрайните храни по принцип не бива да се оставят извън хладилника за повече от общо два часа. Когато температурата на околната среда е над 32°C, този период се съкращава до един час.
„Това време се натрупва всеки път, когато се сервира, претопля и отново се оставя на масата“, обяснява тя.
„Да предположим например, че приготвяте картофено пюре и го оставяте на масата за един час, докато вечеряте. Така вече сте изразходвали един час от допустимия двучасов период.
Ако приберете картофеното пюре в хладилника, претоплите го на следващия ден и го оставите извън хладилника за още един час, ще достигнете общия лимит от два часа трябва да бъде изхвърлено“, казва Кофман.
Проблемът става по-сложен, когато започнете да претопляте остатъците отново и отново.
„Повтарянето на този процес улеснява загубата на представа колко време храната е престояла на стайна температура“, обяснява Кофман.
„По-добрият подход е да разделите остатъците на по-малки порции и да приберете в хладилника всичко, което няма да изядете веднага. След това претопляйте само количеството, което възнамерявате да консумирате. Така е по-лесно да поддържате остатъците в безопасни температурни граници“, съветва тя.
Кога трябва да изхвърлите остатъците?
Изхвърлете остатъците, ако са престояли на стайна температура повече от два часа общо. При температура на околната среда над 32°C допустимото време е само един час.
„Нетрайните храни трябва да се изхвърлят, ако са престояли на стайна температура повече от два часа общо. Ако температурата е 32°C или по-висока, този период се съкращава до един час“, обяснява Кофман.
Също така е най-добре да изхвърлите неизядените остатъци, които са престояли в хладилника повече от три дни.
„Повечето остатъци от храна могат да се съхраняват в хладилник до три дни, след което трябва да бъдат замразени или изхвърлени“, казва Кофман.
Има изключения от правилото за трите дни. Например домашно приготвената разбита сметана и сосовете с месна основа трябва да се консумират или изхвърлят след само един ден в хладилника.
Други съвети за безопасно съхранение на остатъците от храна
За да предпазите себе си и близките си, има още няколко важни правила, които трябва да спазвате при съхранението и консумацията на остатъци от храна.
1. Поддържайте правилната температура в хладилника и фризера
Кофман съветва да проверявате дали хладилникът и фризерът ви работят при подходящи температури.
„Поддържайте температурата в хладилника на 4°C или по-ниска, а във фризера — на −18°C или по-ниска. Това помага да се забави размножаването на бактериите и да се запази безопасността на храната“, казва тя.
2. Претопляйте храната до безопасна температура
Когато извадите остатъците от хладилника, за да ги консумирате, е важно да ги затоплите до безопасна температура.
„При претопляне загрявайте храната до 74°C. Измервайте температурата с калибриран термометър за храна, като го поставите в най-дебелата част на ястието“, съветва Кофман.
Ако използвате микровълнова фурна, разбърквайте храната няколко пъти по време на затоплянето и я оставете да престои за кратко, преди да измерите температурата.
Микровълновите фурни могат да създават участъци с различна температура — някои части от храната се нагряват силно, докато други остават по-студени. Разбъркването помага за по-равномерното разпределение на топлината.
3. Избягвайте кръстосаното замърсяване
Важно е също да предотвратявате кръстосаното замърсяване.
Според Кофман остатъците трябва да се съхраняват така, че да не влизат в контакт с други продукти, особено със сурово месо или сурови птичи продукти.
Това е важно, защото суровото месо може да съдържа болестотворни микроорганизми, които да попаднат върху вече приготвената храна.
4. Приготвяйте храната правилно още от самото начало
Кофман подчертава и значението на правилното приготвяне на храната за предотвратяване на заболявания, причинени от хранителни продукти.
„Ако не спазвате правилата за безопасно съхранение, обработка и готвене, дори пълното претопляне на храната може да не ви предпази от хранително заболяване“, обяснява тя.
„Много от бактериите, които причиняват хранителни заболявания, произвеждат токсини, които не се обезвреждат дори при достатъчно високи температури на готвене. Следователно те все още могат да ви разболеят.“
