Какво се случва с мозъка, съня и талията ви, когато тренирате преди 8 часа сутринта

Какво се случва с мозъка, съня и талията ви, когато тренирате преди 8 часа сутринта

С настъпването на по-студените и тъмни сутрини ставането от леглото за тренировка може да изглежда като истинско предизвикателство. Но има ли конкретни предимства ранната физическа активност? Ето какво се случва с организма, когато започнем деня с движение.

Безспорно е, че движението е полезно за здравето, независимо кога се практикува. Според скорошен доклад на Asics – The Movement Conservation Report, съвременният начин на живот става все по-заседнал. Хората прекарват 86% от времето, през което са будни, без да се движат, а почти две трети от възрастните споделят, че вече им е лесно да преминат през цял ден с минимална физическа активност.

Събуждане на мозъка

За хората, които работят от 9 до 17 часа, или просто искат да започнат деня си по-организирано, ставането в 6 часа сутринта не е нещо необичайно, дори през мрачните есенни и зимни месеци.

Чувството за сънливост, когато алармата звънне, отчасти се дължи на т.нар. сънна инерция – временно понижаване на бодростта, докато мозъкът преминава от състояние на сън към будност. Концентрацията, скоростта на реакциите и способността за вземане на решения може да се възстановяват постепенно, особено след недостатъчно сън.

За щастие, организмът има собствен механизъм за подготовка за новия ден. Нивата на кортизол обикновено се повишават в първите минути след събуждането – процес, известен като кортизолов отговор при събуждане.

„Телесната температура, сърдечната честота и кръвното налягане се адаптират, когато преминаваме от сън към бодърстване“, обяснява проф. Дейвид Райхлен, преподавател по антропология и биологични науки в Университета на Южна Калифорния.

Преди започването на интензивна тренировка е важно да се отделят няколко минути за загряване. Постепенното увеличаване на пулса и дишането позволява на тялото да се адаптира към натоварването.

Активиране на сърдечносъдовата система

С началото на тренировката сърдечносъдовата и дихателната система реагират бързо. Работещите мускули се нуждаят от повече кислород, за да произвеждат енергия, затова сърцето започва да бие по-бързо и да изпомпва повече кръв.

Адреналинът и норадреналинът подпомагат този процес, а дишането става по-учестено и дълбоко, за да осигури необходимия кислород и да отстрани въглеродния диоксид.

Колкото по-интензивна е тренировката, толкова по-големи са нуждите на организма. Но не е необходимо да се бяга с максимална скорост, за да се активира тялото. Дори бързото ходене увеличава разхода на енергия и кара сърцето и белите дробове да работят по-активно.

Подобряване на съня

„Сутрешното движение може да помогне за регулирането на вътрешния биологичен часовник, особено когато е съчетано с излагане на дневна светлина“, обяснява проф. Райхлен.

С времето това подпомага разграничаването между активността през деня и почивката през нощта.

Изследванията показват, че времето на физическата активност може да влияе върху циркадните ритми. Сутрешните тренировки могат да изместят по-рано началото на вечерното производство на мелатонин – хормона, който подготвя организма за сън.

Това потенциално подобрява качеството на съня и може да бъде особено полезно за хората, чийто естествен цикъл сън–бодърстване е изместен към по-късните часове.

Това обаче не означава, че ранната тренировка автоматично гарантира по-добър сън. Ефектът зависи от индивидуалния биологичен часовник, времето и интензивността на упражненията, както и излагането на светлина.

„Не бива да жертвате съня си, за да намерите време за тренировка. Достатъчната почивка остава от съществено значение за възстановяването и цялостното здраве“, подчертава проф. Райхлен.

По-голямо изгаряне на мазнини

Някои хора предпочитат да тренират преди закуска, защото са чували, че физическата активност на гладно води до по-голямо изгаряне на мазнини. В това твърдение има известна научна обосновка.

След нощния период без храна нивата на инсулин обикновено са по-ниски, а запасите от гликоген в черния дроб – основният бързодостъпен източник на въглехидрати – са намалели.

Затова по време на тренировка организмът може да разчита в по-голяма степен на мазнините като източник на енергия, особено при упражнения с ниска интензивност.

Този ефект може да продължи и след тренировката, обяснява д-р Адора Яу, специалист по хранене и физиология на физическата активност в Манчестърския метрополитен университет.

Проучване, публикувано в списание eBioMedicine, изследва как тренировките преди или след хранене влияят върху окислението на мазнините в рамките на 24 часа.

Резултатите показват, че 60-минутна тренировка преди закуска увеличава използването на мазнини за енергия в сравнение със заседналия начин на живот. Същият ефект не е отчетен при тренировки след обяд или вечеря.

Според д-р Яу тренировките на гладно могат да имат и допълнителни здравословни ползи, като подобряване на инсулиновата чувствителност и потенциално намаляване на риска от диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания.

Важно е обаче да се направи разграничение между изгарянето на повече мазнини по време на тренировка и реалното намаляване на телесните мазнини в дългосрочен план.

Организмът постоянно регулира използването на мазнини и въглехидрати през деня. Затова по-голямото изгаряне на мазнини по време на една тренировка не означава непременно по-голяма загуба на телесни мазнини с течение на времето.

Ако човек се чувства добре, когато тренира преди закуска, няма нужда задължително да се храни предварително преди кратка и лека тренировка. При по-продължителни или интензивни занимания обаче храненето преди физическата активност може да подобри представянето.

„Осигуряването на достатъчно енергия за физическата активност е по-важно от опитите да се максимизира изгарянето на мазнини по време на отделна тренировка“, подчертава проф. Райхлен.

Подобряване на настроението и концентрацията

След като тренировката приключи и човек се подготви за работния ден, ползите от физическата активност вече не се ограничават само до мускулите, метаболизма и сърдечносъдовата система.

Според проф. Райхлен упражненията имат непосредствен положителен ефект върху бодростта, настроението и когнитивните функции, който може да продължи и след края на тренировката.

Затова сутрешното спортуване може да помогне за по-добра концентрация и повече енергия през деня.

Д-р Яу също подкрепя този подход:

„Когато тренирате сутрин, приключвате със задачата още в началото на деня и се чувствате добре и заредени с енергия. Вечер, след цял работен ден, е много по-лесно да намерите оправдание и в крайна сметка да пропуснете тренировката.“

Важно е обаче да се помни, че сутрешната активност не трябва непременно да бъде интензивна.

„Не е необходимо да правите тежка тренировка веднага след събуждане. Бързата разходка, лекото бягане или няколко минути упражнения за мобилност са чудесни варианти. Ако можете да излезете навън, когато вече е светло, още по-добре – така съчетавате движението с излагането на дневна светлина“, съветва проф. Райхлен.

Той допълва, че сутрешната тренировка не бива да се възприема като единственото необходимо движение за целия ден.

В крайна сметка ранното спортуване може да помогне за изграждането на постоянен режим, да съчетае физическата активност с дневната светлина и да осигури повече бодрост и концентрация.

Ако ранното ставане работи за даден човек, има много причини да продължи с този навик. Ако обаче не е подходящо за него, ползите от движението могат да бъдат постигнати и по-късно през деня.

„Най-добрата тренировка е тази, която човек може да включи последователно в ежедневието си, без да жертва съня, храненето и възстановяването, от които тялото му се нуждае“, заключава проф. Райхлен.

Четете още: Включете пилатес с тази 10-минутна тренировка за активно възстановяване

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст