След серия от тежки политически компромиси и надигравания и в разрез с част от предизборните си обещания депутатите избраха в петък (7 ноември) новото правителство на Бойко Борисов. "За" кабинета очаквано гласуваха 136 народни представители, "против" бяха 97, а един се въздържа.
Какви са изводите? В нелеката ситуация и при риска да състави правителство на малцинството Борисов в крайна сметка успя да изиграе най-добре картите си. Той съумя да разшири подкрепата за кабинета си по безпрецедентен начин, привличайки в екипа си двама вицепремиери със сериозен стаж в Брюксел. Това са бившият еврокомисар Меглена Кунева (ДБГ) и бившият евродепутат от левицата Ивайло Калфин (АБВ). Докато новата власт спазва баланса на интересите, те ще лобират пред широк кръг от европейските ни партньори за политиката на Борисов. При евентуален провал в дадена област обаче премиерът винаги може да прехвърли отговорността и на тях.
Иначе формулата, по която ще ни управляват министрите, е доста странна: дясноцентристки кабинет с участието на самоопределилата се за лява партия АБВ и с подкрепата на умерен националистически съюз.
В сряда (5 ноември) в зала "Запад" на Народното събрание лидерите на ГЕРБ и на реформаторите подписаха програмна декларация за съвместно управление. Минути след това в зала "Изток" отделен документ в подкрепа на управлението парафираха ГЕРБ и АБВ. Вероятно защото новият кабинет ще играе по тънката струна и на бившите, и на настоящите ни партньори. Без съмнение държавата ще продължи политиката си на равноправен и лоялен член на Европейския съюз и НАТО, но вратата за реализация на руските енергийни проекти на българска територия, изглежда, също ще остане отворена. Това е приоритет номер едно на АБВ, за който Георги Първанов лобира открито още от втората половина на втория си президентски мандат.
Другата формация, подкрепяща правителството – Патриотичният фронт, се изстреля в голямата политика като предвидим партньор. В крайна сметка основният им позитив се оказа твърдението на лидера на НФСБ Валери Симеонов, че "ДПС е проклятието на България и е време тази партия да спре да изнасилва властта". И още: защото патриотите успяха да убедят ГЕРБ и РБ да приемат възлови точки от техните искания в програмата си. (Например помощи от държавата да се дават до трето дете, да има цялостна ревизия в енергетиката и т. н.) Е, лидерът на ЕНП Жозеф Дол може и да се понамръщи, но това е положението в България.
Що се отнася до реформаторите, най-дългосрочен играч на този етап се оказва лидерът на ДСБ Радан Кънев. Той гласува "за" кабинета "Борисов", извинявайки се на избирателите си, че е отстъпил от предизборния ангажимент. Разбирай, Борисов да не е премиер. И обясни поведението си така: "Партиите губят, гражданите печелят". Времето ще покаже дали в случая е бил прав, но сега Кънев ще има време да овладее парламентарната група на блока, която се очаква да оглави, както и да стане лидер на коалицията.
За разлика от Кънев, Божидар Лукарски (председател на СДС) бе "възнаграден" с Министерството на икономиката. Може би заради репликата си в изборната нощ, че искането Борисов да не е премиер било "трик" на партиите от блока. Каква ще е политиката на новия икономически министър ще видим тепърва. Но след като напусне тази позиция, когато и да е това, Лукарски ще поеме негативите за шавливото си политическо поведение. И за неизбежните грешки в ресора, който ще ръководи. Да не говорим, че твърдо против неговото министерстване се оказа просветният министър проф. Тодор Танев от квотата на Гражданския съвет на РБ.
Изненадата за ДПС е, че партията изпада в тежка опозиция. Независимо от лупингите на Лютви Местан, който още след изборите обяви 300 дни толеранс за новата власт – изпълнителна и законодателна. А през седмицата направи отчаян опит да удвои подкрепата, само и само формацията му отново да се докопа до остатъците от държавния пай. Ама не би. В ръцете на новите управляващи остава казусът със задължителното гласуване. Случи ли се това, на движението може и да му се наложи да остане и по-дълго извън борда.
Другата голяма опозиционна партия – БСП, сама избра курса си, но остава в тежко положение. От една страна, защото АБВ, произлязла изпод пазвата й, вече е сериозно представена във властта. От друга – защото ще й се наложи отново да си партнира с ДПС, която на практика детронира кабинета "Орешарски" и предизвика предсрочните парламентарни избори на 5 октомври.
Що се отнася до крайната националистическа формация "Атака" – заслужава си да обърнем внимание на импровизираното определение на Радан Кънев за нея "съветското крило". Но истината е, че с всичките си кусури на този етап Волен Сидеров не бива да бъде отписван с лека ръка от политиката. В това отношение БСП трябва да са нащрек, той като червените имат нееднозначно поведение по отношение на Москва.
