„Боб по министерски“ без тлъсти мръвки ще получат федерациите и клубовете, които досега се радваха на щедростта на държавната хранилка. На практика новият спортен министър Красен Кралев обеща „да изреже“ парите за онези, които имитират дейност. Изграждането на „справедлива“ система за финансиране на спорта, която да заработи още догодина, е най-важният приоритет за Кралев.
„Българският спорт живее с малко над 60 млн. лв. годишно, които са крайно недостатъчни за финансирането на над 100 федерации и хиляди клубове – отбеляза той. – Всички спортове имат право на федерации, въпросът е какво ще е държавното участие в субсидирането им“.
Ако добре разчитаме министерските послания, предстои пренареждане, което ще бъде болезнено за някои, а първите резултати от него ще се чакат около 2020 година. В основата на новата „пирамида“ са общините, които ще подкрепят масовия спорт. Клубовете ще се концентрират върху детско-юношеския, а федерациите ще бъдат „шапката“, отговаряща за резултатите на елитните състезатели.
За целта ще се инициират законодателни промени, предстоят широки консултации с представителите на олимпийските и неолимпийските дисциплини, ще се търсят пътища за външно финансиране. Идеята е в годината преди Рио де Жанейро’ 2016
спортните централи да са спокойни
и да знаят с какъв ресурс разполагат, а в същото време да се прецизират инвестициите и да се засили контролът върху отпускането и харченето на „готови“ пари.
Програмата за финансиране ще бъде направена с участието на специалистите от Българския олимпийски комитет и НСА, а след като е готова, ще се обсъди с федерациите. „Искаме да сме партньори, а не само администратори на спорта“, казва Кралев.
По отношение на състезателите, които ще представят България на Олимпиадата в Рио, ще бъде подсигурена с необходимите средства подготовката само на тези, които имат възможност да ни представят достойно.
Така и трябва да е, тъй като е
абсурдно да налеем десетки милиони левове и да пратим в Сочи „туристи“,
печелещи 30-и и 40-и места. Принципът на барон Дьо Кубертен – „важно е участието“, отдавна не е актуален на олимпиадите, където всички гонят медали и резултати, а ние подобряваме антирекорди. Затова по-добре парите да отиват за качество, а не за количество.
Интересни са и намеренията на новия министър да търси алтернативни начини за финансиране. Кралев планира да създаде специално звено в Министерството на младежта и спорта, което да пише качествени проекти и да работи за усвояването на средства от европейските програми.
Наистина досега тази възможност почти не бе използвана както от министерството, така и от федерациите, които неведнъж се оплакваха „нахалост“, че нямат административен капацитет и че много от правилниците на международните спортни централи
влизат в конфликт с разпоредбите в Закона за обществените поръчки.
Някои от федерациите и клубовете наистина създават конвертируем продукт, но не знаят как да го продават. Фразата „спортен маркетинг“ е чужда за мнозина в системата и малко експертна помощ ще им дойде добре.
Традиционно, с идването на новата спортна власт, бе сменено и ръководството на Българския спортен тотализатор. На длъжността генерален директор се връща бившият треньор по кану-каяк Дамян Дамянов, който управляваше тотото в миналия кабинет на ГЕРБ.
За председател на Управителния съвет бе назначен бившият борец Живко Вангелов, който замени олимпийския шампион по вдигане на тежести Нораир Нурикян, а останалите нови членове на борда са парламентарният секретар на спортното министерство от времето на Свилен Нейков – Горяна Тодева, и Владимир Малинов.
Министърът изтъкна, че като основен източник на финансиране на българския спорт
тотализаторът трябва да продължи да се развива и да увеличава печалбите си,
както и да отделя повече пари за федерациите и клубовете.
Приходите на тотото за 2013-а са 160.8 млн. лв. при 157.8 млн. лв. за 2012-а, като през миналата година за субсидиране на спорта са отделени почти 27 млн. лева. В публичното пространство циркулира и идеята процент от всички залагания при букмейкърите да отива за спорт, но това много трудно ще стане от юридическа гледна точка.
Кралев смята да разреши приоритетно и „вечния“ проблем със спортните бази, като много точно отбеляза, че е необходимо казусът да се разгледа глобално, а не само за ЦСКА, откъдето идва най-силният лобистки натиск. По въпроса вече работи екип от юристи, а група депутати подготвят нов законопроект за промяна на статута на спортните бази, който да внесат в ресорната комисия.
Основното предложение в него е базите да бъдат дадени безвъзмездно на тези, които са ги ползвали постоянно през последните 10 години. България
ще моли Европейската комисия да й възстанови над 800 млн. лв.,
разплатени с пари от националния бюджет по оперативните програми, до края на годината.
Премиерът Бойко Борисов изпрати петима министри начело с вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев на спешна мисия в Брюксел да осигурят жизнено важните финансови средства, за да приключи България годината с възможно най-нисък бюджетен дефицит.
„Изпратил съм пет-шест министри, които да направят всичко възможно неспасяемото да се спаси… Брюксел работи по правила, но ще го ударим на молба, е точната дума – каза Борисов в сряда (19 ноември). – Ще обясняваме на какъв хал сме“, допълни той и изрази надежда
еврокомисарите да проявят непроявявана досега добрина и човещина към България.
В доста провокативен стил от ЦСКА изпревариха събитията и без да уведомят никого, започнаха строеж на тренировъчния терен в „Панчарево“, който в момента министерството разследва дали е правомерен, или не.
Точно проблемът с ЦСКА е най-тежък заради непоследователните действия на последните две клубни ръководства. „Титан“-ите получиха „Българска армия“ и „Панчарево“ на концесия за 20 години
срещу задължението да инвестират по 1 милион лева годишно.
По този контракт „армейците“ все още дължат 2 млн. лв. на спортното ведомство и това бе една от основните причини досега да не са получили обектите за безвъзмездно ползване. В същото време, въпреки че не е дало стотинка, сегашното ръководство на Александър Томов отчете като дълготраен актив на клуба планираната бъдеща инвестиция от 12.83 млн. лв. в базите, с което покри условията за публичното предлагане на акции.
Тези дребни хитринки едва ли ще доведат донякъде. Кралев засега се е ангажирал да подпомогне завършването на ремонтите на стадионите „Христо Ботев“ във Враца и „Ивайло“ във Велико Търново. Те струват на министерството общо около 7 млн. лв. като част от средствата вече са изплатени. Изграждането на нов национален стадион, което бе едно от несбъднатите желания на първия Кабинет „Борисов“, обаче засега не е на дневен ред.
На този етап Кралев „няма да пипа“ управителите на „Академика 2011“ и на Националната спортна база, защото бил удовлетворен от програмите и амбицията им. Но позивната е двете дружества, стопанисващи активи за стотици милиони левове, да излязат на печалба.
