От „Общите условия“ до частния тормоз

Пари

В незачитане на равнопоставеността по договор, своеволие и финансов терор обвини една българска банка предприемач, който е неин длъжник. В редакцията на „БАНКЕРЪ“ се обади Иван Маникатов, управител на „Стелитан – М“ ЕООД – Петрич. След минимално закъснение на вноска по кредита му на обща стойност 37 хил. евро от банката го уведомили, че са му „праснали“ наказателна лихва не само върху просрочената сума, но и върху цялата остатъчна сума по заема. „Това е решението на управителния съвет на банката, казаха ми те. После получих имейл със същия текст“, обясни Иван Маникатов.

Кредитът е отпуснат от "ПроКредит банк" – Благоевград, той е с номер 102-776099 от 19.07.2012 година. Целта му е закупуване на машини – по програма „Джереми“. Октомврийската вноска миналата година закъснява с около 20 дни. Тя е за 600 евро – главница и лихва. От банката реагират веднага и на фирмата е наложена санкция – наказателна лихва от 65 евро. Следва плащане, но поради сгрешени сметки са останали непогасени около 30 лева.

На 1 август тази година банката се активизира срещу „неизрядния“ си платец и го наказва с цялата суровост на „закона“ – наказателна лихва върху останалите за погасяване 29 000 евро. Иван Маникатов до момента не е намерил отговор на въпроса защо. Попитахме го дали е чел внимателно Общите условия на банката, които е подписал, и той отговори утвърдително.

Но се оказа, че е чел условията, които са неразделна част от договора му за кредит тогава, когато се е подписвал под него, а не сега – актуалните към момента, които междувременно са били променени от управителния съвет на трезора. Не е ли аномалия това. Защото длъжникът би трябвало да се съобразява с условията по договора, такива каквито са били, когато е положил подписа си.

Потърсихме за коментар оторизиран представител на "ПроКредит банк". Насочиха ни към Биляна Миланова, пресаташе на трезора. По телефона й обяснихме казуса. Тя поиска номера на договора и обеща да говорим пак след вътрешна проверка в банката. Два дни след това се свързахме и тя обясни, че няма да коментират случая, защото длъжникът не бил подал писмено оплакване. Банката нямало как да вземе отношение през медиите по спор между нея и длъжника и затова ще запази мълчание.

После получихме имейл  със следното съдържание:

Здравейте, Чавдар,

 Във връзка със запитването Ви по телефона в петък, относно оплакване на клиент на банката пред в. „БАНКЕРЪ“, моля да имате предвид, че по отношение на договорите за кредити на ПроКредит Банк са в сила Общите условия за кредитиране на банката, за които всички клиенти са надлежно информирани. Не считаме за коректно да коментираме пред медиите взаимоотношенията си с клиенти, при положение че самите те не са потърсили директно отговор от банката, поради несъгласие с някое от условията по договора им за кредит.

Поздрави,

Биляна Миланова

„БАНКЕРЪ“ обаче е решен да търси истината докрай. Потърсихме Общите условия на "ПроКредит банк", за да намерим най-после основанието за тежката финансова санкция, наложена на Маникатов.

В точка 10 от Общите условия на банката (забележете – в сила от 01.08.2014 г. – т.е почти две години след сключването на догова за кредит) намерихме основанието за подобна жестока мярка.

Ето какво (със съкращения) гласи тя: „При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита… КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ и задължените по кредита лица дължат до датата на пълното и окончателно погасяване на просроченото задължение лихва за просрочие както следва:

 а) по кредити, погасявани на вноски – БАНКАТА начислява едновременно с лихвата за редовен дълг и фиксиран лихвен процент начисляван върху целия дълг по главницата (редовна и просрочена) в размер на 5% годишно;

б) по кредитни линии – БАНКАТА начислява едновременно с лихвата за редовен дълг и фиксиран лихвен процент начисляван върху усвоената и непогасена сума в размер на 10% годишно… “

Само че всички тези важни промени в условията, по които двете страни са се договорили, са извършени едностранно, на тъмно, без знанието и без съгласието на другата страна – длъжника. Потърси ли го някой, предложи ли му да сложи подписа под анекс към договора, в който се съдържат тези неизгодни за него клаузи. Или го смятат за крепостен селянин, когото могат само допълнително да закрепостяват?

Интерес буди и незаинтересоваността на банката по случая. „Когато клиентът ни пусне жалба, тогава ще коментираме“, беше обобщената им в едно изречение позиция. Вместо да проявят интерес и да обяснят на разбираем език как така едностранно се налагат такива непосилни санкции срещу техен клиент. Или пък да се извинят и да поправят грешката си.

Въпрос на етика.

Все пак се постарахме да намерим и човека от банката, който от подписването на договора до днешни дни пряко контактува с притеснения длъжник. Това е кредитният инспектор от клона на "ПроКредит Банк" в Благоевград Иван Микренски. Не ни изненада, че когато се свързахме с него, вече го бяха посъветвали от централата в София да мълчи. Все пак човекът бе любезен да изслуша въпросите ни: „Нормална банкова практика за тяхната институция ли е общите условия да се променят значително, и то в ущърб на интересите на длъжниците им „в движение“ – и то без знанието на клиента?“, „При какви обстоятелства санкцията да се начислява наказателна лихва върху остатъка по кредита може да падне?“ „Какво бихте посъветвали вашия клиент да направи, само жалба ли му е изходът, за да се премахне тази очевидна несправедливост?“

Микренски мълча стоически. Както го бяха инструктирали. След това каза: „Какво си мислите, мога ли аз да коментирам решения на ръководството на банката и промени в общите условия, приети от него?“ И ни насочи към пиар екипа в централата на трезора, където ние вече бяхме.

„БАНКЕРЪ“ ще продължи да следи този случай, който, за наше съжаление, налива вода в мелницата на тези, които твърдят, че банките са се самозабравили и упражняват истинска финансова тирания върху клиентите си, без последните да могат да се защитят, след като един път попаднат в лапите им.

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че по-високите цени на винетките са обосновани?

Подкаст