Около 3.6 млрд. лв. блокирани влогове в Корпоративна търговска банка бяха „осводободени“ на 4 декември тази година и собствениците им вече ще могат да разполагат с тях. Но какво да ги правят? Положението дойде като в поговорката: „Ни е да имаш, ни е да нямаш“.
Вече бяха изказани предположения, че голяма част от тези освободени пари ще се излеят на пазара на недвижими имоти и може би ще вдигнат оборотите, а и цените. Други вложители ще възнаградят търпението си с нова кола, с ново обзавеждане, с далечна екскурзия. Трети пък още отсега търсят съвет и съдействие за прехвърлянето на суми зад граница. Най-нисък рейтинг като инвестиционно поле (тук няма да изненадаме никого) има фондовата търговия.
Всичко това са предположения. Но ако екстраполираме подобни случаи към минали практики, можем с голяма степен на достоверност да кажем, че поне 40% от сумата, или почти милиард и половина лева, няма да променят досегашното си битие на депозити. Те могат да останат в банката, която ще бъде определена да обслужва ексвлога в КТБ или да бъдат прехвърлени в друга, която вложителят смята за по-надеждна. Всичко това зависи в немалка степен и от служителите в съответния клон, от способността им да убеждават. А у нас и приятелските съвети традиционно са важен фактор при вземане на инвестиционно решение.
Така че въпросът какви актуални лихвени условия предлага българската банкова система придобива първостепенна важност. Затова най-напред да погледнем към статистиката на Българската народна банка (последните данни са от 27 ноември тази година). Без усилие ще видим, че положението на „клетите вложители“ никак не е розово, а банките никак не са добре настроени към новите депозити.
В статистиката четем, че за фирмите „средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през октомври 2014 г. в сравнение с октомври 2013 г. спада с 0.82% – до 1.51%, а по тези в евро с 0.77% – до 1.10 процента. В сравнение със септември 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.41%, а по тези в евро – с 0.38 процента“.
Какво е положението при домакинствата? „В сравнение със септември 2014 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове спада с 0.10%, а по тези в евро – с 0.07 процента. През октомври 2014 г. спрямо октомври 2013 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 1.26% – до 2.65%, а по тези в евро с 1.18 – до 2.49 процента.“
Това е положението. Мечтаните лихви от около 8%, които предлагаше КТБ, вече са минало незабравимо. Дори актуализираните на пазарен принцип след поставянето й под особен надзор проценти – около 3.5 – вече ги няма. Средната лихва вече е с процент по-малка, и то за броени месеци.
Лихвите по депозитите са на рекордно ниски нива от почти 12 години насам, по-точно от март 2002 година. Тогава лихвеният процент за левови сметки е бил точно 3, показват данните на БНБ. Статистиката на централната банка показва, че банковият депозит е бил най-изгоден в началото на кризата. Тогава поради липса на свежи пари банките поведоха депозитна война. Средните нива на лихвите растяха устойчиво, по отделни депозити дори надхвърляха 10 процента.
Тази война отдавна свърши. Но още има епизодични престрелки. Те са между големите банки, които, ако има как, биха отблъснали вложителите, защото преливат от ликвидност, и по-малките български банки, които изпитват депозитен глад.
Не е много лесно да направим сравнение на офертите, защото те не са унифицирани. Така че ще се въздържим да даваме и съвети на читателите си на кого да доверят парите си.
Ако уеднаквим поне сумата – примерно 50 хил. лв., ще видим, че депозитни убежища се предлагат на „цена“ от малко над 1 до почти 5 процента. Например Инвестбанк има промоционален срочен депозит, при който за 12 месеца лихвата е 4.5 на сто, а това значи годишен прираст от 2250 лева. Първа инвестиционна банка пък излиза с оферта за нарастваща лихва. За първия месец тя е 3%, а в края на годината процентът нараства до 7. По-високи ставки имат и "Ти Би Ай Банк" и "Интернешънъл асет банк" – те варират между от 4.25 до 5 процента.
В същото време ефективната годишна лихва по „Стандартен депозит“ на ПроКредит банк е само 1.38 процента. А годишната лихва на „Алианц банк“ за депозит „Аванс“ в левове е 1.3 на сто.
Така че – „сами очи гледали, сами плакали“.
