Гуо Гуанчан, съосновател на групата Fosun, не е най-богатият човек в Китай, нито най-бързо забогателият. Самият той твърди, че не и най-умният. На 47 години обаче роденият в бедна селска провинция мъж притежава бизнес на стойност 8 млрд. долара и вече спокойно може да си позволи да не работи.
Групата Fosun, която Гуанчан създава заедно с трима приятели от университета през 1992 г., е най-големият частен холдинг в Китай и един от най-големите собственици на недвижими имоти в Шанхай. Компанията инвестира в черната металургия, в добива на природни богатства, в туризма и фармацията. Неотдавна китайската група се опита неуспешно да купи списание Forbes, опитва се (и вероятно ще успее) да придобие френската курортна верига Club Med и вече купи най-голямата застрахователна група в Португалия – Caixa Seguros. От началото на годината Fosun е осъществила 12 поглъщания извън пределите на Китай. Какво обаче дава сили на Гуо да преуспява и как му помага неговата собствена философска система?
По думите му тя е смесицата от будизъм, даоизъм, конфуцианство и възхищение от Уорън Бъфет. Освен това бизнесменът практикува тайздицюан толкова често, колкото може. Но най-важна за него е храната. Тя, или по-точно нейният дефицит, е голям проблем за Китай, когато Гуо идва на бял свят в източната провинция Чжецзян през 1967-а. В страната тъкмо започва културната революция, което провокира мащабна социално-икономическа криза. Гуо си спомня, че семейството му не гладувало: „Можехме да ядем до насита, но обикновено храната беше много лоша“.
Иначе бизнесменът е умерен човек. Такъв е и подходът му към това как да живее и да забогатява – никакви крайности в яденето, в пиенето или в спекулациите на пазара. Според Гуо тъкмо бойното изкуство тайдзи му позволява да поддържа баланса между ин и ян, без да изпада в крайности: "Целта на този древен, но ефективен метод не е да удариш пръв, за да победиш съперника си, а да изчакаш и да атакуваш в правилното време. Това означава да започнеш да действаш, след като усетиш промяната на импулса. Същото е с инвестирането – никой на пазара няма постоянно предимство в бързината на взимането на решения заради ограничеността на човешкия ум и вижданията. Предимството е в способността да усещаш по-бързо промените и да предприемеш решителни действия“.
Гуо разказва, че по-рано се е занимавал с тайдзи почти всеки ден. Дори сега, когато е прекалено зает и времето му стига само за две занимания седмично, предприемачът „може да практикува дори когато просто седи“. Но не как да е, а в самия край на стола: „Тогава вашата жизнена енергия ци тече безпрепятствено в тялото“. Бизнесменът е сигурен, че това му помага „да има широк кръгозор“ и „да възстановява физическата си форма“. Служители от холдинга разказват, че след трудни преговори той може да се отдаде внезапно на тайдзи по време на почивката за кафе.
Но това не изчерпва влиянието на източната духовност върху инвестиционната стратегия на Гуо. По думите му будизмът учи, че „всичко започва във вашето сърце, а най-важната будистка доктрина е да чувстваш сърцата на другите“. „В бизнеса това означава да виждаш нещата с очите на другите – споделя милиардерът. – За мен правенето на бизнес е будистка практика. Парите не са единствената цел. Целта е да направиш нещата по-добри за другите хора, в резултат на което ще дойдат и парите.“
"Бизнесът е най-добрата форма на благотворителност – казва Гуо. – Ако работите здраво и компанията ви преуспява, ще може да предложите повече работни места, а ако се отнасяте добре със служителите си, бизнесът ви ще се превърне в благотворителност сам по себе си".
Според китаеца разумът не е ключът към богатството. А нещо, което се нарича „синли“ – „сила на сърцето“. Преводът на този термин затруднява мнозина, затова милиардерът обяснява значението му: „Някои хора взимат грешни решения, не защото са глупави, а защото не могат да се съпротивляват на изкушенията на чудовищата, скрити в сърцата им“. Признанието, че си направил грешка, също е „синли“ дори ако си генерален директор и мислиш, че винаги трябва да бъдеш прав.
Китайският милиардер посочва за пример Уорън Бъфет, на когото се възхищава безкрайно: “Не мисля, че той е успял, защото е по-умен от другите“. Според Гуанчан американецът жъне деловите си победи заради инвестиционната си дисциплина, невероятния си усет за пазара и дългосрочните си виждания. Всички тези неща също влизат в понятието „сила на сърцето“.
Освен на Буда и на Бъфет Гуо е благодарен на още един мъдрец за успехите си. Става дума за лидера Дън Сяо Пин, повел Китай по пътя на мащабните реформи след смъртта на Мао Дзедун. „Ако той не беше раздал земята на селяните, никога нямаше да можем да се изхраним, повечето семейства в родната ми провинция гладуваха“ – разказва бизнесменът. По думите му без реформите на Дън Сяо Пин никога не би постъпил и в университет, нито би създал холдинга Fosun.
В съвременен Китай има и друг пример за бедняк от Чжецзян, който се е превърнал в богаташ. Става дума за Джек Ма, основател на интернет гиганта Alibaba, който впрочем също се увлича от тайцзицюан. Често сравняват Гуо с Ма, но генералният директор на Fosun твърди, че не е толкова талантлив, колкото краля на електронната търговия: "Никой не е по-умен от Джек Ма – твърди усмихнат предприемачът. – Той е извънземен, а аз съм нормален човек". Така мисли Гуанчан, чието лично състояние се оценява на 4.3 млрд. долара. Освен това е убеден, че "китайската култура, обединяваща конфуцианството, будизма и даоизма, е много балансирана. Тя ще върне хората към това, от което сърцата им наистина се нуждаят. Отначало човек иска да стане богат и да се хвали с богатството си, което е нормално. Постепенно обаче това го уморява. Постепенно той ще стигне до истината, че вътрешният духовен баланс е по-важен и ще се развива в това направление“.
