След дълго и неуместно мълчание управителят на БНБ Иван Искров проговори. През последните месеци той предпочиташе епистоларните изяви. Сега отправи своето послание директно – очи в очи с банкерската си публика. Направи го на годишния коктейл на Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, на който присъства целият финансов и част от политическия елит на страната. Тържеството бе на 4 декември в столичния "Гранд хотел София" – непосредствено след като банките приключиха първия работен ден, в който девет от тях изплащаха гарантираните влогове от затворената КТБ. Това бе и повод да се обменят професионални мнения по темата.
Вторият важен момент бе, че Иван Искров присъства на събитието, противно на твърденията, че няма да е там, и произнесе традиционната си реч. В банковите среди упорито се говореше, че управителят бил обиден на гилдията, задето не го е защитила решително срещу обвиненията на медии и политици, на клиентите и акционерите на КТБ. С присъствието си Искров се опита да реабилитира накърнения си имидж, въпреки че до взаимна размяна на реплики все пак се стигна. Но основната цел на гуверньора бе да обобщи, че след случая КТБ томахавките са заровени. Било каквото било, банковата система е единна и продължава напред. И още: да демонстрира, че е в брилянтни отношения с новата власт и не смята да подава оставката, която тя му искаше.
Искров произнесе своята реч тъкмо когато целият политически елит иска неговата оставка и то възможно най-скоро.
Но това явно вече е стара информация, защото както заяви финансовият министър Владислав Горанов – мандатът на Искров като управител на БНБ изтича през октомври 2015-а и ако той не иска да си подаде оставката преди това, никой не може да го накара да го направи. Такъв е законът. Така че нищо чудно отговорът на въпроса кой ще е наследникът му да бъде отложен с още година. А дотогава много неща във финансовата и политическата конюнктура могат да се променят.
По традиция Иван Искров направи анализ на състоянието на банковата система и на поведението й през 2014-а.
"Централната банка имаше огромно желание в максимално кратък срок да бъдат решени проблемите с КТБ. Уви, както е добре известно, липсата на голяма част от документацията, както и на законови възможности за бързо преструктуриране на КТБ, доведоха до необходимост да бъдат извършени гигантски по обем действия за възстановяване на кредитните досиета в КТБ. Събирането на тази информация беше необходимо условие, за да може да бъде извършен пълен анализ и оценка на активите на КТБ от независимите одитори, обясни Искров. Но не поясни как в други държави институциите вземат решения по подобни казуси за няколко дни, а у нас това отне цели пет месеца..?!
Искров не пропусна – както го е правил през всичките си години като гуверньор, да похвали финансово-кредитната система като цяло за добрата кондиция, в която се намира."Банковият сектор в България имаше голямото предимство да посрещне кризисните моменти, подготвен и в отлична кондиция. Банките ни бяха успели да натрупат солидни ликвидни и капиталови буфери. Банковата система е напът да приключи годината с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност. Съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите в банковата система достига 29.75% към октомври", заяви гуверньорът. И тази хвалба не е еднозначна: ще припомним, че Корпоративна банка имаше ликвидност от 20%, преди да рухне. Да, ликвидността е добре да я има, но практиката показа, че независимо от размера й, сама по себе си тя нищо не означава, ако няма развит междубанков пазар. Или ако банките не могат да разчитат на кредитор от последна инстанция, какъвто у нас реално няма. Видяхме как само за един ден от една банка с активи за 8 млрд. лв. могат да бъдат изтеглени 800 млн. лева. Това означава, че дори тази банка да поддържа 50% ликвидност – такъв процент сам по себе си е безумие, тя може да бъде буквално унищожена за няма и седмица. А след това? Както се видя – ако не получи рефинансиране, въпросната свръхликвидна банка отива в небитието. Така че след лятото на 2014-а няма никакъв смисъл да се говори за ликвидни коефициенти по принцип.
Според нас важният въпрос в случая е какви законови мерки ще предложи БНБ на правителството и чрез него на Народното събрание, които ще намалят опасността събитията от лятото на 2014-а да се повторят.
А че такава опасност все още съществува призна самият Искров в изявлението пред банкерите."Отминаващата 2014 г. ни показа колко опасни за обществото и същевременно безполезни за авторите им са подобни атаки. През цялата изтекла година не липсваха изказвания на партийни представители, които раздаваха негативни публични оценки и изговаряха най-мрачни прогнози за банките у нас. Атмосферата на политическа несигурност благоприятстваше всевъзможни прояви на популизъм, включително и неразумни законодателни предложения по отношение както на банките, така и на БНБ. Дали обаче през 2015 г. ще бъдем свидетели на коренна промяна в мисленето и действията на политическите представители и медийни кръгове в посока на повече благоразумие и осъзнаване на ключовата роля на банковия сектор за финансовата стабилност, икономическия растеж и материалното благосъстояние на обществото? Не зная. Но силно се надявам това да е така", коментира Искров.
Надеждата не е лошо нещо. Но истината, която много добре знае управителят на БНБ, а и цялото общество, е, че голяма част от силните на деня – и политически фигури, и политически формации, са движени не от държавни, а от чисто финансови интереси. Които имат и ярка корпоративна окраска.
Като се говори за опасности за финансовата стабилност не трябва да се подминава още един фактор – външнополитическият. В този контекст един факт като че ли остана встрани от публичните коментари. Атаката срещу Корпоративна банка започна, след като тогавашното правителство на Пламен Орешарски заяви, че спира проекта "Южен поток".
Сега по отношение на "Южен поток" руската държава отново зае доста конфронтационна позиция спрямо България. Случайно или не, тя съвпадна по време с появата в интернет пространството на някои доста остри компромати, насочени към определени банки през лятото. Дали това, което и в момента се случва, не е второ действие на тази пиеса?
Накрая в словото си управителят на БНБ засегна най-болезнената за него тема. "Отминалата 2014 г. за съжаление ще бъде запомнена и с яростния публичен натиск срещу БНБ. Централната банка беше подложена на систематични и дирижирани атаки, зад които прозираха тесни корпоративни интереси и партийни зависимости. Такива фокусирани, мощни и продължителни атаки срещу централната банка са без аналог в съвременните развити общества и със сигурност са далече от европейските норми. Вече започват да стават публично известни подробности за това кой е плащал за тези атаки и чии пари са похарчени за това. В многомесечната кампания срещу централната банка (която впрочем продължава и досега) беше ангажиран впечатляващо мощен финансов, медиен и партиен ресурс. Но през цялото време на решаването на казуса около КТБ и ТБ „Виктория“ БНБ не се подведе и не се отклони от духа и буквата на закона. Случаят с КТБ може да се сравни с примери от други страни. Само през последните години в ЕС и САЩ имаше десетки случаи на фалирали банки и такива, при които бяха открити измами, нанесли щети за милиарди евро. За отбелязване е обаче, че в нито един от тези случаи централната банка не е била подлагана на натиск да поеме цялата вина и да бъде изкупителната жертва, за разлика от непрестанните публични атаки тук срещу БНБ, каза управителят на БНБ. И така влезе в сблъсък със себе си, опитвайки се да прехвърли проблема с КТБ върху медиите.
За натиска Искров е прав. Само че не трябва да забравяме, че с противоречивото си поведение и неуместно на моменти мълчание пред медиите БНБ сама създаде предпоставки за последващите атаки срещу нея. Ще припомним, че на 22 юни в съобщението си за поставянето на КТБ и на дъщерната й ТБ "Виктория" под специален надзор БНБ заяви: "С цел запазване на дейността на банковата група КТБ при нейното оздравяване БНБ заедно с правителството ще предприеме действия за увеличаване на капитала й, като в рамките на законовите си правомощия ще разпореди увеличението му да се поеме от държавната Българска банка за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете. Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти. Необходимите действия ще бъдат предприети до 20 юли тази година. Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 часа".
Месец по-късно Централната банка заговори за страхотиите, които са се случили в КТБ, и за обявяването й в несъстоятелност. Пропускаме изобилните подробности, които изпълват този промеждутък от време. Въпросът на всички бе защо БНБ е допуснала всичко това да се случи? И отговорът едва ли е в едногодишната дейност на подуправителя, отговарящ за "Банков надзор". Освен това поредицата от взаимноизключващи се послания на БНБ и неадекватния й контакт с медиите създаде допълнителната нагласа нейните изявления да не се приемат с безрезервно доверие.
