Уважаеми колеги,
Извън проблематиката, свързана със националните специфики на средата, в която работят банките, ще използвам случая да отбележа и някои предстоящи изменения в регулаторната рамка през 2015 г., свързани с въвеждането на нови единни европейски норми и практики. Те пряко ще засегнат работата на кредитните институции в България.
През 2015 г. влиза в сила Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки в ЕС, целяща въвеждането на унифицирани правила и инструменти в държавите членки за справяне с проблемни банки и предприемането на навременни и адекватни мерки за спасяването на жизнеспособни институции. Тази директива предстои да бъде въведена в българското законодателство чрез нови законодателни текстове и изменения на вече съществуващата законодателна рамка (например Закона за кредитните институции, Закона за банковата несъстоятелност и Закона за БНБ). Предстои да бъдат взети стратегически решения относно установяването на съответни органи за преструктуриране на банките и инвестиционните посредници, създаването на фондове за преструктуриране, както и изготвянето от поднадзорните лица на адекватни планове за възстановяване или контролирано възвръщане към жизнеспособност посредством преструктуриране.
Във връзка с новата капиталова рамка CRD4 в Европейския съюз през 2014 г. БНБ стартира и въвеждането на новата отчетна рамка за надзорни цели (т.нар. FINREP и COREP), състояща се от над 100 отделни отчетни форми. Допълнителната надзорна отчетност ще кореспондира с натрупаните информационни нужди в управление „Банков надзор“ и ще засяга най-чувствителните източници на рискове в портфейлите на банките.
През 2015 г. се очаква все по-голямо навлизане в банковата практика и на единните европейски правила за осъществяване на банков надзор. Предстои да бъдат въведени многобройни технически стандарти на Европейската комисия, разработени от Европейския банков орган (ЕБО). В процеса на надзор върху дъщерните поделения на банки от еврозоната БНБ активно ще си сътрудничи със стартиралия през ноември 2014 г. Единен надзорен механизъм (ЕНМ).
Не на последно място по значение бих искал да съобщя и за намерението на БНБ да инициира преглед на качеството на активите в цялата банкова система, който ще покрие всички банки, опериращи в България. Това би било и ключово изискване, ако правителството на даден етап инициира разговор с ЕЦБ за присъединяване към ЕНМ. Методологията на този преглед ще стъпи върху най-високите стандарти, вече изработени и приложени от ЕЦБ в приключилия неотдавна преглед на качеството на активите на най-големите банки в еврозоната във връзка с преминаването им към ЕНМ. Този преглед ще бъде извършен с помощта на независим външен консултант. Той би следвало да може да стартира не по-късно от края на следващата година, в зависимост от напредъка с въвеждането на новата Директива за възстановяване и преструктуриране на банки, в т.ч. създаването на съответния фонд за преструктуриране. Уверявам Ви, че БНБ на достатъчно ранен етап ще запознае търговските банки с основните елементи на методологията на предстоящия преглед на качеството на активите, за да може всяка една банка да бюджетира съответните разходи (по аналогия с еврозоната, където банките поеха разходите във връзка с прегледа на качеството на техните активи).
Скъпи приятели,
Отминалата 2014 г. за съжаление ще бъде запомнена и с яростния публичен натиск срещу БНБ. Централната банка беше подложена на систематични и дирижирани атаки, зад които прозираха тесни корпоративни интереси и партийни зависимости. Такива фокусирани, мощни и продължителни атаки срещу централната банка са без аналог в съвременните развити общества и със сигурност са далече от европейските норми. Вече започват да стават публично известни подробности за това, кой е плащал за тези атаки и чии пари са похарчени за това. Не е изключено тепърва да излязат още и по-интересни подробности. Тогава, надявам се, вече и за най-широката публика ще стане ясно кой всъщност е защитавал обществения интерес и кой е работил срещу него.
В многомесечната кампания срещу централната банка (която впрочем продължава и досега) беше ангажиран впечатляващо мощен финансов, медиен и партиен ресурс. Всички добре проследихте и тенденциозния опит на национално представени организации да изопачат действията на БНБ и, уж случайно, да отклонят вниманието на българската общественост от онези, които злоупотребиха с доверието и депозитите на хората. Но през цялото време на решаването на казуса около КТБ и ТБ „Виктория“ БНБ не се подведе и не се отклони от духа и буквата на закона. Ако някой е разчитал, че чрез методите на Джими Хофа1 ще принуди една силна институция като БНБ, с извоювана репутация у нас и в чужбина, да заобиколи закона или да се подчини на лични или групови интереси, очевидно е сгрешил.
В този ред на мисли позволете ми да споделя и едни по-общи наблюдения, свързани с темата за измамите в КТБ, отговорността на банковия надзор и ролята на централната банка.
Случаят с КТБ може да се сравни с примери от други страни. Само през последните години в ЕС и САЩ имаше десетки случаи на фалирали банки и такива, при които бяха открити измами, нанесли щети за милиарди евро.
За отбелязване е обаче, че в нито един от тези случаи централната банка не е била подлагана на натиск да поеме цялата вина и да бъде изкупителната жертва, за разлика от непрестанните публични атаки тук срещу БНБ. В други страни по света разбирането на отговорните институции и политици винаги е било, че за спокойствието на вложителите и за стабилността на банковата система като цяло авторитетът на централната банка е от първостепенно значение. Навсякъде този авторитет, както и независимостта на централната банка, представляват дългосрочен актив за държавата. Ето защо действията на централните банки не бяха компрометирани под натиска на конюнктурни икономически или политически страсти.
Казаното дотук съвсем не означава, че БНБ няма намерения да извлича изводи за подобряване на ефективността на банковия надзор. Напротив – БНБ вече е предприела сериозни действия в тази посока.
Още през лятото публично обявихме мерки и действия във връзка с извършването на преглед на надзорната рамка и практики. Нека припомня, че още през юли изпратихме официално писмо до ЕБО с покана да извърши независим преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление „Банков надзор“ в БНБ. През август изпратихме писмо и до Международния валутен фонд (МВФ) с искане за организиране на мисия на МВФ и Световната банка в България по Програмата за оценка на финансовата система (т.нар. FSAP). По препоръка на МВФ, Световната банка и ЕБО в управление „Банков надзор“ вече е в ход работата по оценка на съответствието на надзорните практики в България с „основните базелски принципи“2 за ефективен банков надзор като първи етап от провеждането на FSAP.
В допълнение към това БНБ вече разработи и предложи на народните представители проект за промени в Закона за БНБ и в Закона за кредитните институции, които да отстранят съществуващи слабости в нормативната уредба, като позволят на Управителния съвет на БНБ да упражнява по-голям контрол върху функциите, свързани с банковия надзор.
Защото всички вие тук добре познавате фактите, но те умело се пропускаха и пренебрегваха от онези, които атакуваха БНБ. От юни 1997 г. по закон Управителният съвет на БНБ е органът, приемащ всички банкови регулации (т.е. наредбите, които определят нормативите и изискванията за дейността на банките). Надзорът обаче е предоставен изключително в правомощията на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ (независимо как се казва той или тя), който действа самостоятелно и независимо. Кризата с КТБ, пък и не само тя, ясно ни показа, че такова съсредоточаване на огромни права и отговорности в едно длъжностно лице е грешка на законодателството. И ние искаме неговата промяна. Защото не е възможно да носиш отговорност, без да имаш съответните права.
