Преди дни информационните агенции разтръбиха новината, че Европейската централна банка е отпуснала поредната „порция“ от 130 млрд. евро евтини дългосрочни кредити за търговските банки като част от усилията за стимулиране на икономиката на еврозоната. Количеството на заемите се следи внимателно от пазарите, тъй като президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви, че банката ще стимулира икономиката с около 1 трлн. евро през идните месеци.
„БАНКЕРЪ“ потърси представители на мощни европейски банки, които имат клонове у нас, за да коментират възможно ли е да получат от "майките" си евтин ресурс.
По принцип е възможно – парите не носят панделки, т.е. не са маркирани или заковани към определен географски регион, обясниха български банкери. Но в частност нещата далеч не стоят така за България. Свръхликвидността в банковата ни система е предимно в тези мощни кредитни институции, един вид те най-малко имат нужда от свежи пари. Неслучайно точно тези банки започнаха процес на свиване на лихвите по депозитите си, за да ограничат прилива на пари в тях. Някои анализатори твърдят, че не е далече денят, в който годишните проценти ще паднат до около 1 на сто.
От друга гледна точка съотношението кредити:депозити в момента е 85-90 на сто. Това значи, че не повече от 90% от привлечените средства „заработват“ като кредити. През 2008-а – годината преди кризата, този процент е достигал рекордните 120-130 процента. Което ще рече, че банките са търсели допълнителни източници на свеж ресурс, за да могат да посрещнат огромния ръст в заемите, които предоставят. С една дума, проблемът не е в липсата на ликвидност, а в несигурната среда, която рефлектира в намалено потребление и свиване на предприемаческите инициативи.
На въпрос: не е ли добре все пак клоновете на западните банки у нас да получат малко евтин ресурс с цел да го миксират с притежавания, който да доведе до допълнително поевтиняване, отговорът бе: „Не забравяйте рисковите надбавки за страната ни.“
„Към момента рисковата надбавка за страната ни е около 0.7%“, каза Петър Драмов, дилър в „УниКредит Булбанк“. Това означава, че ако (при други равни условия) банката майка отпусне пари на българското си отроче по 0.3% лихва, тя ще набъбне от рисковата премия до около 1 процент. А това вече е много близко до цената на привлечения ресурс от българския пазар.
Но да се върнем на поредния аукцион на ЕЦБ. Проверката показа, че той е от средните по обем. Най-големият подобен търг за пари е бил на 1 март 2012 г. за тригодишни ценни книжа на рекордната стойност от 530 млрд. евро. Европейската централна банка прави аукциони с различен матуритет, като при най-краткосрочните, тримесечните, сумите са между 10 млрд. и 20 млрд. евро.
Според някои обаче размерът е твърде малък и вероятно ЕЦБ ще трябва да прибегне до нови програми за стимулиране, за да достигне обещаните 1 трлн. евро. Новите стимули могат да включват широкомащабно изкупуване на държавни облигации. Рейтингите на банките също са от изключителна важност, в частност рисковите им профили. Ето защо ресурсът се отпуска при лихви от 0.3 до 0.75 на сто. Вътрешните правила на трезорите също определят категорично цените, по които майките могат да кредитират дъщерите си съобразно риска на страната, в който работят.
През третото тримесечие икономиката на 18-те страни от еврозоната нарасна едва с 0.2 на сто и нуждата от по-евтини кредити е крещяща, коментират западни дилъри.
