В онлайн медиите се избягват темите за повишаването на лихвите по кредити, липсват публикации за изоставането ни при планирането на еврофондовете и не се пише за лошото качество на храните на българския пазар. Освен това не се коментира ескалиращото насилие в училищата, недостъпната градска среда за хората с увреждания, а столичният кмет Йорданка Фандъкова се оказва най-пощаденият политик от острите журналистически пера. Това са част от изводите в студията "Темите табу в онлайн медиите – 2014" на Института за модерна политика, чийто автор е политологът д-р Иво Инджов. Авторитетно седемчленно жури, съставено от журналисти, медийни експерти и правозащитници направи класация на 13-те теми табу в онлайн медиите, чието премълчаване засяга в най-висока степен правото на обществото да бъде информирано.
На челна позиция е "клептобанкирането" или неправомерното повишаване на лихвите по кредити. Според журито сайтовете са информирали често за намерението на БСП да ограничи "лошите ипотечни кредити" и да предотврати възможността за отнемане на жилището на неплатежоспособен кредитополучател, когато то е единствено, но тези намерения са се свели до ограничаване тавана бързите кредити. Политиците разясняват сравнително често какви пари ще получи България през програмния период (2014-2020) и спорят за цифри, но интернет медиите не са организирали дебат между отделните политици по темата. Не става ясно има ли политическо съгласие как точно ще се харчат парите от еврофондовете и почти няма публикации посочващи, че България е изостанала съществено с планирането по отделните програми.
Медиите все повече показват единство в отразяването на тежки криминални случаи, като ги превръщат в национални драми със сюжет в реално време, търсейки самоцелни сензации. Изследователите смятат че по този начин спазването на основни етични норми в журналистиката става забранена тема. За пример е посочено отразяването на случая с 14-годишната Нина Мирославова, чийто брат забива нож в черепа й, а агенция „Блиц“, „24 часа“, „Труд“ и други сайтове показват снимка на пострадалата с нож в главата. По този казус Комисията за етика в печатните медии излезе със становище, в което се изразяваше възмущение и за отразяването на убийството на банковата служителка Павлинка Йовчева.
От своя страна, за проблемите при случайното разпределение на делата се информира почти изцяло само във връзка с проверка във ВАС и други съдилища с участието на неправителствени организации, а в общи линии онлайн медиите информират незадоволително за тази важна за обществото тема. Остава и мистерията около тефтерчето за политически поръчки на Филип Златанов с въпросите – защо е скрита преписката срещу президента Плевнелиев, кои са „Ц.Ц.“ и „Б.Б“. Макар че отразиха подробно случая, сайтовете така и не попитаха защо бившият шеф на Комисията за конфликт на интереси не е обявил публично, а е прибрал в касата си сигнал и последвалата го преписка срещу президента Плевнелиев за възможен конфликт на интереси. Преписката е била прекратена след като се оказало, че не е установен такъв конфликт. Според авторите не се е задавал настойчиво въпросът КОЙ, или кои са Ц.Ц. и Б.Б. В някои медии са се появили предположения, че става въпрос за Цветан Цветанов и Бойко Борисов, но те са били плахи и основно са се цитирали политици.
Има някои публикации за перипетиите и напредъка около завода за отпадъци край София, включително критиката на бившия вицепремиер Зинвеида Златанова към Столичната община за възможна загуба на евросредства. Но само в някои от материалите се загатва или се коментира по-остро несвършената работа от кмета Фандъкова. Публикациите отразяват основно нейната позициятаи не я критикуват, макар че тя според авторите на студията носи политическата отговорност за забавянето. Срещат се и критични информации относно безразборното изхвърляне на строителни отпадъци в София, но в тях името на Фандъкова също липсва. В тази връзка е и темата за предизвикателствата пред рециклирането в България, която е силно пренебрегната, въпреки че страната ни е на дъното на много класации за замърсяването в Европа. "В България продължава да се говори за боклуци, докато всъщност всеки данъкоплатец и купувач на стоки би трябвало да е заинтересован парите, които плаща за такса смет и такса за рециклиране, включена в цената на продуктите, да бъдат харчени за полезно използване на суровините", пише в изследването.
На три социални теми също почти не се обръща внимание. Малко публикации отразяват акции на хора с увреждания по повод на международни дни, или случаи на намеса на институции и медии. Регистрирани са клюкарски материали за личности от шоубизнеса и политиката, които злоупотребяват с паркоместата за инвалиди. но не се откриват анализи, провокативни интервюта с политици, общинари и архитекти защо не се решават проблемите на хората с увреждания. За насилието в училище се пише сравнително често, но като цяло скандалната тема „пробива“ със сензационния си характер и с отразяването на отделни случаи. Проблемът не се проследява със задълбочени анализи и разследвания за корените му, има ли ученически банди и как действат те, за безсилието на училищната охрана, за дълга на държавата, която очевидно не може да се справи със ситуацията. Хората с различна сексуална ориентация пък попадат под светлината на прожекторите покрай ежегодния „София Прайд“, мероприятия на НПО и годишнини като тази от убийството на Михаил Стоянов в "Борисовата градина" по хомофобски подбуди.
Лошото качество на храните на българския пазар се засяга, доколкото става дума за проверки на компетентни институции, политици и експерти също се изказват по темата. Липсват обаче качествени аналитични публикации, собствени журналистически разследвания за злоупотреби в големите вериги, много рядко се споменават имената на нарушителите. В раздела "потребителски" с лекота се подминават некоректните практики на мобилните оператори и факта, че те събират вземанията си с помощта на специализирани фирми. Въпреки наличието на значим брой жалби до Комисията за защита на личните данни за тормозени хора от колекторски фирми, които са откупили реални или несъществуващи задължения към мобилните оператори, само в единични публикации се споменават имената на „Виваком“, „Глобул“ или „Мтел“ или на дружествата, чиято собственост са те. Малко по-често под светлината на прожекторите попадат колекторските фирми, които действат на ръба на закона. Но сайтовете не разглеждат и проблема с недобросъвестните клиенти, които години наред не плащат задълженията си към мобилните оператори.
