Правителството прие проектозакона за гарантиране на влоговете и го изпрати за разглеждане и гласуване в Народното събрание. Направи го на заседанието си на 17 декември, без нито един министър да изкаже каквото и да е мнение по този проект за нормативен акт. Това става ясно от публикуваната стенограма от заседанието на кабинета. Което ще рече, че или министрите нямат интерес към въпросния документ, или че са възприели проектозакона като перфектен. Да се надяваме, че е второто – защото въпросният проект за нов закон за гарантиране на влоговете е прекалено важен акт, особено в светлината на събитията от това лято. Авторите му – БНБ и Министерството на финансите, твърдят, че в него напълно са спазени всички изисквания на Европейските директиви. Залегнало е изискването за по-бързо плащане на влоговете в обявена в несъстоятелност банка – до седем дни след отнемането на лиценза й.
Предвидена е възможност да се изплащат влоговете и в поставена под специален надзор кредитна институция – след 25-ия ден от момента, в който депозитите на граждани и фирми са станали недостъпни за своите собственици.
Въвежда се и европейският модел за рисково претеглените вноски, при който банките с по-агресивна политика по управление на активите и влошени финансови резултати ще плащат по-големи вноски от по-консервативните си посестрими. Всичко това изглежда перфектно.
Само че винаги при толкова добре изглеждаща картина има едно голямо "Но". В случая то е свързано с отговора на въпроса: предвижда ли проектозаконът достатъчно надеждни механизми, които да гарантират, че във Фонда за гарантиране на влоговете по всяко време ще има достатъчно средства, така че той да изпълнява без проблеми своите функции. Освен изплащането на влоговете втората функция, която е напълно нова за фонда, е да играе ролята на кредитор от последна инстанция. С други думи, ако една банка е в ликвидна криза, фондът се ангажира с нейното рефинансиране. Летните събития от 2014-а показаха колко важно е това.
Авторите на проектозакона за гарантиране на влоговете ще изтъкнат, че в него има една огромна гаранция за това, че фондът ще може да изпълнява тези две свои задачи. И тя е залегналият в проекта ангажимент държавата да допълва всеки негов недостиг на средства. Ще се усъмним обаче в сигурността на тази гаранция. И основание за това дават именно събитията от лятото на тази година. Вярно е, че в ситуацията на ликвидна криза държавата осигури ликвидна подкрепа за една банка. Но не го направи със свои пари, защото не разполагаше с такива, както и Фондът за гарантиране на влоговете. Направи го, като пусна облигационна емисия, изкупена от самите банки, и те се ангажираха да купуват, първо, защото разполагаха с пари, и второ, защото получиха държавна гаранция.
За изплащането на влоговете в Корпоративна банка пък държавата даде пари на фонда, които набави, поемайки отново огромен дълг. Тези два случая показват, че ако и при новия закон фондът ще разчита на държавата, тя по всяко време трябва да разполага във фискалния си резерв със средства, достатъчни да покрият най-големия риск от плащане на влогове в затворени банки. Защото не може постоянно да се залага на вероятността, че паричният излишък в банковата система ще е голям или международните пазари ще са достатъчно благосклонни да дадат на страната ни спешно нужното й финансиране.
А най-големият риск в момента е свързан с други 6 млрд. лева. Това е разликата между размера на гарантираните влогове в банковата система в момента и достъпа на отделните кредитни институции до външните пазари.
Какво показват текстовете в проектозакона за гарантиране на влоговете? В него пише, че вноските във фонда могат да бъдат намалени или прекратени, когато сумата в него достигне 0.8% от размера на привлечените средства от граждани и фирми в банковия сектор. При сегашните условия става въпрос за половин милиард лева. И пак се връщаме към лятната драма, когато 2.1 млрд. лв. на фонда се оказаха недостатъчни.
Така че въпросът е: защо новият закон занижава критериите, като в сега действащия границата е 5% от депозитната база? Това е нелогично. Вярно е, че този критерий от 0.8% е по европейска директива. Само че тази директива е правена за страни от еврозоната, където структурата на привлечените средства в банките е много по-различна от тази на българския банков сектор. При тях огромен дял в привлечените средства имат задълженията по облигации и други дългови инструменти, емитирани от банките, чиито купувачи не са гарантирани по закон. А и самите инструменти за разлика от депозитите и влоговете не са незабавно изискуеми. Тези дългови инструменти заемат между 30 и 50% в балансите на банките от еврозоната, което означава, че гарантираните влогове са много по-малък дял от задълженията на тези кредитни институции.
В България ситуацията е коренно различна. Депозитите на граждани и фирми в много банки достигат 86% от задълженията им (пасивите без капитала). По тази причина средствата, с които трябва да разполага Фондът за гарантиране на влоговете като процент от привлечените средства, трябва да са много по-големи от тези, заложени в Европейските директиви. Особено ако същият този фонд ще има за задача да действа и като рефинансираща институция.
