Кой казва, че университетите ни произвеждат само бедни, гладни и безработни висшисти? Ако се дипломирате със специалност военно дело, информатика и компютърни науки или математика, хем бързо ще си намерите сладка работа, хем джобовете ви ще са пълни с доволно количество финикийски знаци. Това показват данните от рейтинговата система на висшите училища в България за миналата година. Най-висок среден осигурителен доход от всички завършили след 2009-а имат именно военните, които се разписват срещу 1510 лв. на месец. Младите компютърджии изкарват над 1300 лв., а по петите ги следват математиците с 1242 лева. При "армейците" безработицата е нулева, а почти всички, нахлупили фуражки, работят на позиции, които изискват висше образование. Над хиляда лева са стартовите заплати и на електротехници, лекари, специалисти по обществено здраве и металурзи. Има обаче огромно значение и кой университет си завършил. Най-висок е средният осигурителен доход на дипломиралите се в направление "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет – 1860 лева. На второ място в класацията по големи заплати са завършилите "Военно дело" във Военната академия "Георги Стойков Раковски" – 1715 лева, а тройката се допълва от възпитаниците на "Администрация и управление" в Американския университет – 1572 лева.
Пригответе се за трудни дни, ако сте избрали да учите педагогика, теология, социални дейности или растениевъдство. Завършилите тези специалности се осигуряват на ставки под 700 лв. и вероятно имат проблем със закърпването на семейния бюджет. Има и по-тежки случаи. Обучавалите се в "Електротехника, електроника и автоматика" в Югозападния университет в Благоевград изкарват едва 500 лева, а специалистите по "Музикално и танцово изкуство" от същия университет взимат 512 лева. Като цяло
висшистите се осигуряват върху 867 лева
което надхвърля с около 100 лв. средния осигурителен доход за страната.
Ако искате сигурна работа, станете военен, лекар или стоматолог. При тези три професии е регистрирана най-ниската безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование – над 90 процента. Завършилите "Архитектура, строителство и геодезия" в Академията на МВР също веднага започват квалифицирана работа. Почти всички висшисти, дипломирали се у нас през последните пет години, работят. Над половината от тях обаче не са заели позиция, отговаряща на ценза им. В специалностите икономика и администрация например реализацията е на критичния минимум – под една трета. Едва около една пета от завършилите "Туризъм", "Изобразително изкуство" и "Металургия" са на ръководни постове. Някои специалности са със сериозни дефицити от кандидати да учат в тях, докато други произвеждат излишък от кадри, които не са сред търсените на трудовия ни пазар.
Любопитното е, че четири от 52-те професионални направления дават почти половината висшисти. Икономика, администрация и управление, право и педагогика през последните пет години са завършили над 108 хил. от дипломиралите се около 268 хил. студенти. За същото време университетите са създали едва около 1000 математици, металурзи, управленски кадри за образованието и изкуствоведи.
Едно от направленията, което предполага добра работа, е "Комуникационна и компютърна техника", но едва 4.17% от завършилите го в Пловдивския университет я намират. Студентите по информатика от Шуменския университет се сблъскват с пет пъти по-голяма безработица, отколкото колегите им от Алма матер, а заплатите им са с 1000 лв. по-ниски.
Софийският университет
"Св. Климент Охридски" здраво е стъпил на върха
на образователната пирамида. Той е лидер в 21 от общо 22 миникласации по професионалните направления, в които обучава студенти. Това са предимно хуманитарните, приложните и социалните науки. Най-престижният ни ВУЗ отстъпва първото място само в администрация и управление, където лидер е Американският университет. Безспорен хегемон в областта си е и столичният Медицинският университет. Той е водач във всяко от петте направления, по които има студенти – медицина, дентална медицина, фармация, здравни грижи и обществено здраве. Софийският университет и Медицинският университет са двете висши училища с най-висок сбор точки – 75, съответно в математиката и медицината.
"Най-силните страни на Софийския университет са престижът, високото ниво на научна дейност и добрата реализация на завършилите във всички направления. Най-слабите му страни са ниското ниво на удовлетвореност от социално-битовите условия и от административното обслужване, което ръководството смята за най-маловажно", казва изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев. Техническият университет в София е лидер в енергетиката, комуникацията и комуникационната техника, машинното инженерство, транспорта, корабоплаването и авиацията, както и в общото инженерство. Химикотехнологичният и металургичен университет пък е водещ в химичните технологии, материали и материалознание, електротехника, електроника и автоматика. Това каре е в групата на висшите училища, които са цитирани най-често в публикации в научни издания.
Към 12-13 от университетите ни
имат характеристики на изследователски центрове
и постигат високо ниво на научната си продукция. В България обаче има и 15 университети с индекс на цитируемост 0, които не присъстват в международните бази данни Scopus и Web of Knowledge. Това означава, че за последните пет години те не са публикували нито една статия, която има основания да бъде спомената. По специалности най-напреднали с научните изследвания са физическите и химическите науки, както и медицината. Най-добро съотношение между докторантите и студентите постигат в математиката, химическите науки и металургията.
Крайно време е рейтинговата система да се използва по предназначение от управляващите. Тоест от нея да зависят начинът на финансиране на университетите и планирането на приоритетните за страната ни професии. От няколко години малка част от субсидията на вузовете се дава на база на качеството на обучението и реализацията на завършилите. Но ефектът ще е далеч по-голям, ако те получават всичките си пари според тези принципи. Само така ректоратите на висшите училища ще бъдат стимулирани да инвестират в успешните си направления и да закриват тези, които не са търсени или пазарно ориентирани. Модерните тенденции във висшето ни образование е то да се профилира по направления и интереси, докато от дузината университети "по всичкология" вероятно ще оцелеят единици.
