"Идеята ви е прекрасна, но замисълът за изпълнението й не струва." Това накратко е смисълът на становището на Европейската централна банка по внесения от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски проект за изменение в Закона за кредитните институции, което дойде на 22 декември 2014-а. Той предвижда няколко мерки, чиято цел по замисъл е да се даде повече публичност за получателите на нередовно обслужвани кредити, отпуснати от банки с отнет лиценз или които са в процедура на преструктуриране. Както и за депозитите на някои лица в тях. Ще се изисква да бъдат публикувани в два централни всекидневника влоговете на всички лица, които заемат или някога са заемали длъжности, изискващи от тях публично да обявят доходите и имуществото си. Всички компании, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.нар. офшорни зони), които имат влогове в български банки с отнет лиценз или са в процедура на преструктуриране, ще трябва да обявят собствениците си до отделно физическо лице, ако искат да си получат гарантирания размер на влоговете. Изискването за оповестяване на реалния собственик важи и за дружества в офшорни зони, които имат дълг към банката, даже ако той е редовно погасяван.
Проектозаконът дава възможност на БНБ да възлага на квесторите на банка под специален надзор да сключат договор със специализирана фирма за проследяване на финансови операции и сделки с финансови активи с цел по-ефективното събиране на вземанията на кредитната институция. Предвидено е даже синдиците на банка с отнет лиценз да бъдат задължени да сключат подобен договор.
В становището си ЕЦБ по принцип приветства целите на проектозакона – да спомогне за оптималното събиране на вземанията и за повече прозрачност. Но в същото време експертите й обръщат внимание на някои важни детайли. "Разкриването на поверителна информация от банките пред обществеността е обвързано със специфични задължения, изключения и забрани, закрепени в правото на съюза и в националното право. В този смисъл предвиденото публикуване на имената на клиентите на дадена банка, т.е. на всички физически и юридически лица с необслужвани или просрочени кредити към банка, която се преструктурира, или в банка, чийто лиценз е отнет, трябва да бъде законосъобразно и балансирано с изискванията за закрила на личните данни. Следва да бъдат въведени гаранции за правомерното публикуване на информация за клиентите, включително например оценка на това дали разкриването на информацията е пропорционално и със системно значение. Публикуването на имената на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, които имат необслужвани или просрочени кредити в банка, която се преструктурира или чийто лиценз е отнет, следва да бъде защитено с подходящи гаранции", се казва в писмото на ЕЦБ, подписано лично от президента й Марио Драги. В него се посочва позиция на банката по повод на подобен закон в Словения от май 2014-а, в която подробно са изброени случаите, в които ЕЦБ не препоръчва подобна информация да се изнася публично. Така че желанието на Йордан Цонев и на Делян Пеевски да запознаят цялата българска общественост с държавните и политическите лица, които са вложители в закъсали банки, в някои случаи може и да не съответства на европейските правни норми.
Със същата елегантна нееднозначност ЕЦБ се е произнесла и относно намерението за публикуването на данните за нередовните длъжници, както и за вземанията и задълженията на дружествата, регистрирани в офшорни зони. Впрочем, както в. "БАНКЕРЪ" вече веднъж отбеляза, текстовете на проектозакона "Цонев – Пеевски" по отношение на офшорките са бутафорни. Причината е, че едва ли има компании, регистрирани в офшорни зони, които имат влогове или задължения към български банки. Да, техни дъщерни дружества, учредени в България, имат много такива и влогове, и кредити. Само че те са регистрирани тук в страната ни, а не в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Поради което изискванията на проектозакона не ги засягат.
Що се отнася до ангажиментите на БНБ да възлага на квесторите на банки, поставени под специален надзор, да наемат специализирани фирми за проследяване на финансови трансфери – ЕЦБ отбелязва, че и сега централната ни банка има такива правомощия и не е нужно те да бъдат изрично записвани. ЕЦБ препоръчва синдиците на банки с отнет лиценз да не бъдат задължавани да наемат подобни фирми, а това да бъде обект на тяхно независимо и индивидуално решение, наложено от конкретния случай. Така че, ако вносителите на проектозакона решат да се съобразят с всички тези забележки, ще се наложи сериозно да го преработят.
