Образователният министър проф. Тодор Танев се насади на пачи яйца със системните си непремерени изказвания, развенчаващи митовете за поредица исторически личности. "Бисерите" на Танев в стил "Ломоносов е никой, проф. Асен Златаров не е нищо особено като учен, Фредерик Жолио-Кюри е станал известен, тъй като е бил от Съпротивата, а Наполеон не е бил пълководец, само дето се е вземал насериозно" предизвикаха бурно негодувание в социалните мрежи и силен обществен отзвук. От БСП се заканиха, че ще искат оставката му, за същото в ефир призоваха авторитетни университетски професори и тв журналисти. Наистина, ръководителят до неотдавна на катедра "Публична администрация" в Софийския университет очевидно се затруднява да говори като политик и продължава да залага на на неговия си стил, с който е забавлявал студентите по време на лекции в аудиториите. Подобни шеги звучат нелепо, когато са изречени от устата на един министър, дал заявка, че ще започне реформите във все по-девалвиращите ни образование и наука. Въпреки това би било твърде пресилено, ако кабинетът "разжалва" проф. Танев заради думите, а не заради делата му. В този смисъл е любопитен коментарът на политическия психолог Антоанета Христова. Тя отбеляза, че "окопалите се в системата търсят под вола теле и ще използват всякакви поводи, за да искат оставката на министъра". А Танев знае какво трябва да се направи, има доста добри и новаторски идеи. Друг е въпросът дали "разбивачът на клишета" ще остане достатъчно дълго време на поста си, за да ги приложи.
Несъмнено един от приоритетите на ексцентричния министър е приемането на законопроекта за предучилищното и училищното образование на ГЕРБ, който мина на първо четене в парламентарната образователна комисия. Тъй като
Танев е в "заварено положение" и не е автор
на нито един от текстовете, в неговите правомощия е единствено да организира широката дискусия. По план такава трябва да се случи до края на януари, като в националното съвещание ще участват депутати от Комисията по образование, специалисти от министерството и от Обществения съвет, директори на училища, учители и неправителствени организации, както и представители на синдикатите. Изцяло в прерогативите на Танев обаче е "радикално да промени учебните програми и философията на преподаване". Някои от наредбите за държавните образователни изисквания не са докосвани от експертни ръце повече от десетилетие и вече определено "издишат". В добавка Танев обеща, че в най-скоро време ще намери парите за повишение на учителските заплати. Средствата ще бъдат осигурени за сметка на преструктурирането на ведомствения бюджет.
Във висшето образование предизвикателствата са още повече. Годината изненадващо ще започне с прекрояване на спорния Закон за академичния състав, за който са внесени цели три законопроекта от ГЕРБ, БСП и "Атака". В по-голяма или по-малка степен те целят да спрат "роенето" на професори и безконтролното раздаване на научни степени и академични длъжности. Танев възнамерява да внесе свой вариант за изменение и допълнение на норматива, който да отчита позициите на Съвета на ректорите, БАН и членовете на Стратегическия съвет за развитие на образованието към министерството. Идеята е научната общност да започне да се саморегулира, като си изгради ефективна и легитимна система за оценка.
Окрупняване и профилиране на университетите, както и повече пари срещу висок рейтинг – за това могат отсега да се готвят вузовете ни. Танев вече предложи допълнителните 25.5 млн. лв., които ще си разпределят висшите училища на базата на оценките им в рейтинговата система, задължително да бъдат насочвани към отличените професионални направления, а не да отиват за покриване на други разходи. На практика става дума за първата стъпка от новата Стратегия за висше образование, която предвижда
половината от средствата да се отпускат за качество
и резултати. Тоест вузовете ще бъдат финансово мотивирани да доразвиват пазарните си специалности и постепенно да се отказват от губещите. В същото време колежите ще се превърнат в базата на дуалното професионално обучение.
Просветният министър загатна, че една от посоките, в която могат да се развиват университетите, е към окрупняване. Той даде пример с техническите университети и развойните институти, които при евентуално обединение биха могли да оптимизират изследователската си база и да използват по-широк кръг компетентни преподаватели. Съвсем не е за изхвърляне и идеята му да се създаде един цялостен Университет по културата, в който да влязат автономните академии по изкуствата, Университетът по библиотекознание и информационни технологии и други образователни заведения с подобен профил. Страната ни не разполага с голям финансов и кадрови ресурс, затова делението на феодални вузчета, които ловуват заблудени студенти, не е от полза на никого. Да припомним, че голяма част от факултетите, дори цели университети покриват изискванията за акредитация само благодарение на "гостуващите професори". Стигна се до парадокси преподаватели да имат договори с по седем вуза едновременно и на книга да водят 4000 часа лекции годишно, на което темпо не би издържал и най-мощният персонален компютър. Разбира се, оптимизирането на системата няма как да бъде направено административно без предварителна оценка на очакваните качествени и финансови резултати. Що се отнася до
планираното премахване на таксите за обучение
в дефицитните специалности, трябва да се помисли кой и как ще плаща за масрафа.
Според Танев най-прекият път държавата да излезе от финансовата криза е науката да стане стратегически държавен приоритет. Министерството на образованието вече извади над 4 млн. лв., за да свърже училищата и научните институти с европейската научноизследователска мрежа GЕANT и с американската електронна платформа Web of Science. Осигурено е и участието ни в проектите на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). Танев се похвали, че е първият български образователен министър, посетил щаба на НАТО, за да договаря включването на български учени и организации в щедро финансираните научни и образователни програми на Северноатлантическия съюз. Следващата цел е включването ни в работата на Европейската космическа агенция. Споразумението за нашето присъединяване бе гласувано от предишното правителство, но трябва да платим членски внос от 1.2 млн. евро. Танев посочва, че това е добра инвестиция не само за българските учени, но и за бизнеса. Уловката тук е да се подготви българска национална космическа програма, която да отчита потенциала ни за участие. Според директора на Института за космически изследвания към БАН проф. Петър Гецов страната е силна в дистанционното изследване на Земята от Космоса, в космическата физика и в трансфера на аерокосмически технологии. "В последните години имаме повече от 100 проекта и 20-30 апаратури и системи, които летят на Международната космическа станция", отбеляза Гецов. Дано и науката ни заедно с образованието още тази година да "заредят двигателите" и да полетят нагоре.
