"Напълно възможно е да влезем поне в чакалнята на еврозоната до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство", заяви финансовият министър Владислав Горанов във Вилнюс. Той бе в столицата на Литва по случай приемането на прибалтийската държава в еврозоната.
Горанов направи изненадващ за българите коментар, че страната ни започва разговори с правителствата на 19-те членки от еврозоната за присъединяване към общата валута. "Има политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото. България ще поиска от 19-те страни, които вече го ползват като валута, пътна карта с ангажиментите на страната ни и реформите, които трябва да извършим за допускането ни в механизма ERM 2 (чакалнята за еврозоната). Няма предварителни условия за влизане в него, съответният кандидат трябва да отговаря на изискванията на страните в еврозоната за структурни реформи и стабилност", обясни Горанов
От влизането на България в ЕС това е третата поредна заявка от финансов министър, че искаме да влезем в еврозоната. Първата бе през 2006-а по времето на правителството на Сергей Станишев, когато финансов министър бе Пламен Орешарски, а втората съпътстваше първата година от управлението на Симеон Дянков.
Проблемът е, че допускането на една държава от ЕС до единната европейска валута става не само след изпълнение на икономически и фискални ангажименти – критериите от Мааастрихт. За целта трябва да получим политическото одобрение на държавите от еврозоната и най-вече на нейните лидери Германия и Франция. А то няма да бъде дадено, докато въпросните страни не се убедят, че политическият и държавният ни елит няма да прави залитания в посока Русия и докато западните инвеститори не потвърдят пред своите правителства, че съдебната ни система неотклонно защитава техните права (нищо че понякога те може да са в ущърб на българския бизнес). Освен това страната ни трябва да намери решение на всички търговски и фискални дисбаланси, които я излагат на риск както в периоди на икономически растеж, така и в периоди на криза. Всички тези обстоятелства ги няма в Маастрихтските критерии, но част от тях са засегнати в конвергентните доклади на ЕЦБ за България.
