Социалната комисия на парламента привика на "разпит" представители на частните пенсионни фондове и на съответното управление в Комисията за финансов надзор на 21 януари, сряда. След като властта ги обвини във всички земни грехове, редно беше да се чуе гласът и на обвиняемите.
Шефовете на фондовете и заместник-председателят на КФН Ангел Джалъзов се оказаха добре подготвени и реабилитираха този важен бизнес. Със своята убедителност те направиха за смях някои депутати и заседанието завърши конфузно и прибързано.
Парите в универсалните пенсионни фондове са най-добре управляваните пари в държавата, заяви Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“. Реалната доходност на този сегмент от 2002 до края на 2014 г. включително е положителна и е 0.5% на година, а не изобщо. Досега разни „познавачи“ твърдяха, че това е цифрата, но като резултативна величина, шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев даже питаше вярно ли и е, че била 0.3 процента.
"Не само че реалната доходност е положителна. Ние се постарахме да видим навсякъде в държавата, където се управляват пари, дали там реалната доходност е положителна. Засега не откриваме такива инвеститори, които да се похвалят с положителна реална доходност. Много молим да си дадете сметка, че може би това ще се окажат най-добре управляваните пари в държавата. Над 80% са инвестирани в евроинструменти. Всички знаем, че даже ако си направим депозит в банката с евроденоминиране, лихвата е по-ниска. Ние сме подготвили нашите портфейли направо за еврозоната", посочи Петкова.
Обяснението й идва на фона на констатациите на някои политици, че реалната доходност (в изчислението на която влиза и инфлацията – бел. ред.), осигурена от пенсионните фондове, е отрицателна. Такава позиция неотдавна изрази и председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова.
На депутатските напъни универсалните пенсионни фондове да намалят таксите за управление на активи Петкова отговори това, което ресорните журналисти знаят наизуст, но не и „ресорните“ депутати. „Имаме готовност да понижим таксите, но нямаме право, променете закона и ще го спазваме“, каза тя. Подкрепи я и Ангел Джалъзов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Той каза, че още преди години е имало предложение на КФН таксите да бъдат понижени с 40%, но този проект не е бил придвижен. Това понижение на таксите трябва да се направи по думите му точно сега, защото активите растат и ще стигнат 25 млрд. лв. до 2024 година. Понижението трябва да става плавно за период от около четири години.
Без да иска обаче, Джалъзов насочи дискусията в негативна за фондовете светлина, като даде хляб на несведущи депутати да говорят, че правилата се пренебрегват. "За последните четири години КФН е издала 302 наказателни постановления на частните пенсионни фондове“, заяви той. И дори се презастрахова с думите: че има постоянен и всекидневен контрол, чрез който се наблюдават всички транзакции на частните пенсионни фондове. Имало и проверки на място. "Във връзка със засилените регулации след кризата предложихме засилена надзорна рамка и разширяване на дефиницията за свързани лица. Необходими са законодателни промени на база на законодателните дейности, изготвени от регулатора", каза той.
"Ние искаме тук да се въведе изключителна дефиниция за група – предприятие – майка, дъщерно дружество, юридическо лице. Искаме да детайлизираме именно с оглед на това регулаторът във всеки един момент да бъде максимално ефикасен тогава, когато се разследва дали дадена сделка е със свързано лице или с контролирано лице, тоест да разширим обхвата на дефинициите", обясни Джалъзов.
Петкова направи необходимото, за да обърне създаващото се впечатление, че фондовете от втория стълб работят все по-зле. Нейният колега Милен Марков, главен изпълнителен директор на ПОК ”Съгласие”, обясни, че тълкуването на „инвестициите в свързани лица“ е сложен проблем. Портфейлът, който те управляват, е нараснал от 150 млн. лв. през 2002 г. на почти 8 млрд. лв. сега, нарушенията са функция на обема, каза той. На борсата акционерите на дружествата се сменяли често и пенсионните фондове не можели да обхванат промените и да реагират по спешност, като излязат от дадена инвестиция, при която през борсата са се появили свързани лица.
Контролът обаче бил силен. Всеки ден отчетите на фондовете се проверявали освен от КФН и от банката попечител – до пети десетичен знак. Депутати с неподходящо за форума образование и познания в тази сфера обаче скочиха срещу инвестиционната такса от 1%, която не трябвало да бъде върху активите, а върху постигнатата доходност от инвестициите. Те поискаха „гарантирана минимална доходност“.
Петкова се намеси: “Гарантирана минимална доходност – добре, но кажете при какъв риск!“, което е най-резонното условие при избор на инвестиционна стратегия и изискване за инвестиционна такса.
Подкрепи я Георги Тодоров, изпълнителен директор на ПОД „ЦКБ Сила“. Той обясни презумпцията на закона парите за втора пенсия да бъдат инвестирани максимално безрисково, като се залага на максимална сигурност, което автоматично значи умерена доходност. Ако депутатите настояват да се вдигне доходността, то законът би трябвало да поощри агресивните инвестиционни стратегии, а това би било опасно. Става дума за дългосрочност на осигуряването и достигането на около 6% годишна доходност при минимален риск, което е най-доброто решение.
Хасан Адемов, председател на социалната комисия, човек грамотен и отговорен, повтори за незнаещите, че при управлението на публичен ресурс е важно да доминира стабилността, а не да се гони висока доходност чрез по-високорисково инвестиране. Той отново припомни, че трябва да има различни инвестиционни стратегии и те да се избират от осигурените с помощта на пенсионните фондове. Така млади хора, които тепърва започват дългото си осигуряване за втора пенсия, биха могли да изберат високорисков фонд, а тези, на които им остава малко до пенсия – трябва да се придържат към балансиран или консервативен фонд, за да не изгубят накрая на маратона.
Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев припомни, че активите на частните пенсионни фондове надхвърлят 8 млрд. лв., а 1.3 млрд. лв. от тях са от доходност. Според него напоследък в публичното пространство витаят много неистини. Той допълни, че от 2002 г. досега фондовете са изплатили като пенсии над 800 млн. лева. "Няма скрито-покрито в дейността на пенсионните дружества. Така предлаганите промени в този си вид трябва да бъдат част от широк дебат за пенсионната система", каза още той.
