За церемония, напомняща папския конклав (при който католическите кардинали заседават при закрити врата в Сикстинската капела, за да излъчат новия първосвещеник), в Рим се събраха 1009 депутати и регионални избраници. Те участват в специалната сесия на италианския парламент за избор на нов държавен глава, след като досегашният президент Джорджо Наполитано се оттегли от управлението на 14 януари. Стартът на поредицата от заседания бе даден в 15 часа на 29 януари. И като се има предвид сложната процедура на вота, той може да се проточи с дни.
Президентът на Италия се избира с тайно гласуване за срок от седем години от колегия, включваща членовете на Долната и на Горната камара на парламента, седем пожизнени сенатори и 58 представители на 20-те региона на страната. На първите три кръга кандидатът за поста трябва да получи класифицирано мнозинство от две трети, или 674 гласа. На четвъртия кръг е достатъчно обикновено мнозинство, или 505 гласа. За разлика от Гърция, където ако след три поредни вота не бъде излъчен президент, се свикват предсрочни парламентарни избори, в Италия процедурата е "до дупка" – до определянето на нов държавен глава. Безспорен "шампион" в тази битка е Джовани Леоне, който през 1971-ва зае тази позиция след 23 тура. Докато през 1985-а на Франческо Косига бе достатъчен един-единствен таен вот.
Въпреки че ролята на италианската президентска институция е предимно церемониална, президентът има две много важни правомощия. Като гарант на конституционния ред той може да разпуска парламента (без последните три месеца от мандата си) и да отхвърля закони по две причини – ако смята техни текстове за противоконституционни или ако прецени, че те не са адекватно финансирани. Карло Адзелио Чампи (президент от 1999-а до 2006-а) използва тези правомощия срещу проектозакон за концентрация на медиите през 2003-а и за втори път, година по-късно, срещу реформа на правната система. Наполитано пък се възползва от тях през ноември 2011-а, когато след оставката на тогавашния премиер Силвио Берлускони реши да не свиква предсрочни парламентарни избори и назначи Марио Монти за служебен министър-председател (от 2011-а до 2013-а).
Като пламенен привърженик на реформите и на модернизацията на страната Наполитано подкрепяше реформаторските идеи и усилия на премиера Матео Ренци, когото назначи на поста през февруари 2014-а. Именно от такава подкрепа се нуждае Ренци и от бъдещия държавен глава, за да може да осъществи докрай конституционната реформа, включително и промяната на изборния закон и на други важни нормативи за пазара на труда и за данъците. Това обяснява защо докато гърците приветстваха историческата победа на крайнолявата "Сириза" на 25 януари с химна на италианските партизани "Белла чао", Ренци нервно следеше съпротивата в собствената си Демократическа партия преди ключовия избор на президент. Някои депутати от лявото крило на тази политическа сила бяха част от подкрепящата "Сириза" делегация, която посети Атина преди вота. Привържениците на Ники Вендола – лидер на партията "Левица, Екология, Свобода" и един от най-силните поддръжници на "Сириза" в Италия, пък изпя "Белла чао" на тридневен партиен форум в Милано миналата седмица и се опитва да започне диалог с недоволните съпартийци на Ренци за общи действия. Или, както обобщава Ецио Мауро – редактор в един от водещите италиански вестници "Република", "Ренци започна мача за президент с желание за победа, но вече се бори да не го загуби".
Демократическата партия може да разчита на подкрепата на своите 415 членове в изборната колегия. Следователно, дори да няма "дезертьори" (както по времето на президентските избори от 2013-а, когато кандидатът на демократите Романо Проди загуби надпреварата заради стотина изменници), те не са достатъчни за обикновеното мнозинство от 505 гласа от четвъртия тур нататък. Ако пък няма изненади, трите политически сили, които гласуват за кабинета на премиера (ДП, "Център-Дясно" и "Граждански избор"), ще разполагат с изискваната по закон подкрепа. Но предвид очакваните изневери Ренци трябва да постигне сделка или с партията на Берлускони "Форца Италия" (която има 130 члена в изборната колегия), или с движението на Беппе Грило "Пет звезди", разполагащо със 137 гласа.
Междувременно, преди началото на тайния вот, премиерът Ренци изненадващо призова съпартийците си да подкрепят кандидатурата на конституционния съдия Серджо Матарелла. Предложението му, направено на среща на депутатите от ДП в Рим, бе одобрено единодушно, дори от господин Фасина и от бившия партиен лидер Пиер Луиджи Берсани, който неизменно критикуваше политиката на Ренци. Партия "Граждански избор" декларира, че ще подкрепи Матарелла, а "Левица, Екология, Свобода", която разчита на около 34 гласа в изборната колегия, обеща да обмисли този вариант.
Сюрпризът на Ренци обаче поставя Берлускони в трудно положение, защото в хода на обсъжданията за общ непартиен кандидат, бившият министър председател отхвърлил кандидатурата на Матарелла, съобщава агенция ANSA.
