Докладът на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка потвърди страховете на българите: че ако мониторингът бъде премахнат, жална ни майка. Преди броени дни Евробарометър публикува резултатите от проучване, направено по поръчка на ЕК, според което 78 на сто от хората искат механизмът за оценка и проверка да остане в действие и занапред. От изследването стана ясно, че българите разчитат изключително на Еврокомисията, а не на държавата си, за да се въдворят ред и законност у нас. Така данните от проучването очертаха за кой ли път дълбоката пропаст между управниците на България, от една страна, и населението й, което все повече мечтае кормилото на държавата да държат силните ръце на европейските комисари.
От последния доклад на комисията през от януари 2014 г. досега напредъкът в съдебната реформа и постигането на конкретни резултати в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност е бавен. Това се казва ясно и лаконично в оповестения в сряда (28 януари) документ. И този извод не е изненадващ.
Лашкането на някогашната Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" от МВР в ДАНС и после обратно в МВР се оказа определящ фактор за слабите резултати в противодействието срещу мафията. Както "Параграф 22" прогнозира неведнъж, структурно-организационните перипетии, през които бе прекарана антимафиотската дирекция, ще я изведат от бойното поле за дълъг период от време. Експертите на ЕК припомнят, че правителството на Бойко Борисов е обявило намерението си да отнеме от ДАНС функцията за разследването на организираната престъпност. Според тях обаче това поредно местене би могло да доведе до проблеми при воденето на разследванията в бъдеще. "Предишната реформа в тази област доведе до няколко месеца, през които имаше незавършени дела за организирана престъпност, включително и при съдействието на силите за сигурност на други страни членки" , се казва в доклада.
Очевидно случващото се с антимафиотската дирекция не е тайна за Еврокомисията, според която ново преместване на това звено от ДАНС в МВР ще затрудни още повече разследванията на организираната престъпност. Любопитно е каква ще бъде реакцията на управляващите. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов вече видя в доклада кредит на доверие за реализиране на замислените от партията му законодателни промени. "Смятаме, че това, което се предприема като стъпки в законодателството и в частност в Закона за МВР, в предстоящите месеци ще допринесе да бъде подобрена борбата срещу тежката организирана престъпност", бе неговият коментар.
Думите му разкриват, че ГЕРБ ще държи на заложената в новия закон за МВР идея да се върне ГДБОП във вътрешното министерство. Явно управляващите няма да се съобразят с опасенията на Еврокомисията и ще реализират намеренията си. Това пък няма как да не се отрази на борбата с организираната престъпност, която вместо да се подобри, ще продължи да крета едва-едва.
В същото време в борбата с мафията все още се наблюдават сериозни недостатъци. Серията от поръчкови убийства, извършени в последните един-два месеца, говорят че проблемите наистина са тежки. В доклада се споменава и убийството на свидетеля по делото срещу фабриката за убийства на Йоско – Йосифов-Костинбродски, Хрисим Хрисимов. В Брюксел са наясно, че върху местните правоохранителни и правораздавателни органи се упражнява натиск, който пречи на ефективното разследване на престъпленията и на корупционните схеми. Освен това за тях не е тайна ,че системата за защита не работи ефективно и сплашването на свидетели продължава да е сериозен проблем.
Един от основните изводи в анализа е, че делата срещу организираната престъпност се увеличават, а резултатите – не. Системна слабост си остава ниският дял на влезлите в сила присъди срещу членове на организирани банди. Тук също се наблюдава парадокс – увеличава се броят на делата срещу мафията, но присъдите остават малко. Да не говорим, че има вече отчетлива тенденция осъдени мафиоти да се измъкват от правосъдието и по незнайни пътища да се озовават някъде далеч в чужбина.
Фактът, че това става традиция, незабелязана нито от МВР, нито от прокуратурата, нито от съда, ни навежда и на друг извод – че липсва координация между тях и това се използва от престъпниците. Еврокомисията иска гаранции, че са предприети мерки за предотвратяване на възможността подсъдими да се укрият от правосъдието или да укрият придобитата по престъпен начин собственост. Това трябва да става "преди произнасянето на окончателното решение на съда, с ясно разпределение на отговорността за всякакви пропуски", се посочва в доклада. Важна препоръка, която нашенската Темида така и не е изпълнила досега, е, да се вземат мерки, за да се избегне използването на процесуалните "вратички" за забавяне на процеса на правораздаване.
Координация липсва и по отношение на борбата с корупцията. Това е факт, въпреки множеството съществуващи инспекторати в отделните министерства, съвети за борба с корупцията и съответните дирекции в ДАНС, МВР, които по закон противодействат на това явление. Най-големият отсъстващ обаче продължава да е Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (МС), известен като БОРКОР. Според ЕК центърът е източник единствено на аналитичен принос, без да има за цел предоставянето на политическа насока. По тази причина на публичната администрация й липсва цялостна визия и стратегия за справяне с корупцията. А постигнатите от звеното резултати в анализа на корупционния риск очевидно не са "пропорционални на разходите му", отбелязват още еврокомисарите.
Препоръката им е една-единствена институция да изземе правомощията и самостоятелността, необходими за координиране и за контролирането на дейностите по противодействие на корупцията. Необходимо е още да се изработи и стабилна национална стратегия в тази област, като се започне с публикуването на анализ за недостатъците на сегашната стратегия, са записали в доклада си експертите на ЕК. Освен това се препоръчва да се приключат процедурите по попълването на състава на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и промените в закона. Като цяло ЕК намира, че са малко присъдите по дела, свързани с корупцията. Повечето от тях са на местно ниво, резултат от съвместните действия на специализираните звена на прокуратурата и ДАНС. Предизвикателството обаче е в случаите на корупция на високо ниво, каквито се броят на пръсти. Еврокомисарите изразяват опасения, че след поредните реформи в ДАНС ефективността в тази посока може да спадне.
Изводите и препоръките в 14-ия по ред доклад на Еврокомисията не казват нищо ново. Посочените слабости са известни от години, което не оневинява последните три правителства, изредили се набързо в проверявания период. Това, че ЕК сочи политическата нестабилност като една от причините за липсата на реформи, по-скоро е проява на европейски бонтон. Фактът че 3/4 от българите не виждат промяна в действията на държавата срещу мафията, 98 на сто от тях са пропищели от корупцията, а близо 80% искат еврокомисарската власт, обаче показва, че истината е болезнена.
(още за доклада- на стр. 4)
