На съда в Страсбург окончателно му писна да разглежда жалби от наши затворници, в които те от години повтарят едно и също: живеем в нечовешки условия, надзирателите ни третират зле, ходим по нужда в кофи и в шишета, къпем се от дъжд на вятър, хранят ни лошо, лекуват ни лошо, нямаме обувки и сапун. Нямаме дори какво да дишаме, в килите се тъпчат пушачи и непушачи. Въпреки многобройните осъдителни решения срещу държавата оплакванията продължават да валят. Според справката от Страсбург – и към момента там "отлежават" още 40 молби със същите оплаквания. А промяна очевадно няма – поне според множеството проверки и доклади от всевъзможни комисии и неправителствени организации.
В крайна сметка съдът обяви, че унизителното и нехуманно отношение на България към затворниците не е случаен факт, а системен проблем, който държавата трябва да премахне незабавно и независимо от икономическите си затруднения. И даде на управниците у нас 18 месеца срок, в който да решат проблемите със затворниците. Как ще го направи си е работа на държавата.
Това най-общо гласи пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, което бе публикувано на 27 януари (вторник). С него съдът се произнесе по шест висящи дела, заведени от сегашни и бивши затворници срещу държавата заради лошите условия, при които са живели в килиите. Жалбоподателите са преминали почти през всички затвори в страната, водили са десетки дела по българския Закон за отговорността на държавата, но не са били обезщетени – било заради изтекла давност, било заради недоказаност на "моралните" им вреди и ред още основания. Съдът в Страсбург обаче постанови тези затворници да бъдат компенсирани заради нехуманното отношение към тях.
"По силата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи задължение на държавата е, независимо от финансовите й затруднения, да организира своята система от затвори по начин, който да не води до нечовешки и унизителни условия за задържане", категорични са съдиите от ЕСПЧ. Във впечатляващото с обема и задълбочеността си решение на този съд се визират два основни проблема: чисто битовият, свързан най-вече с пренаселеността на килиите и лошите условия за живот, а също трудностите от чисто правен характер, които затворниците срещат, когато се опитват да си извоюват парични обезщетения за причинените им вреди.
В момента в България има около 10 000 затворници и арестанти. Условията, в които тези хора оцеляват, са лоши. Това е факт, който произтича от множество фактори, констатира съдът: недостатъчният капацитет на българските заведения за лишаване от свобода, които по правило са морално остарели и в лошо състояние, както и продължителната липса на инвестиции от страна на властите. Липсата на свободен достъп до тоалетната за затворниците през нощта пък вероятно се дължи на лоши управленски практики, а може би и на недостатъчен брой охранители. "Съдът отбелязва с разочарование, че въпреки многото доклади, които очертаха проблема, в продължение на години властите не са направили много, за да се справят с него. Вярно е, че за решаването на тези проблеми се изискват значителни финансови ресурси. Въпреки това, както вече бе отбелязано, липсата на ресурси по принцип не може да оправдае толкова лоши условия на задържане, които се определят като нарушаващи Конвенцията", пишат магистратите от Страсбург.
Според тях, "ако държавата не е в състояние да гарантира, че условията в затворите са в съответствие с изискванията на Конвенцията, тя трябва или да се откаже от строга наказателна политика, или да въведе система на алтернативни средства за наказание", припомня съдът собствените си решения, постановени по множество аналогични казуси. И с уговорката, че не е в неговите правомощия да посочи на държавата ответник какво точно да предприеме, съдът изброява съществуващите възможности: изграждането на нови затвори, по-добро разпределение на лишените от свобода във вече съществуващите места за лишаване от свобода или намаляване на броя на осъдените ефективно – като по-рядко се прибягва до наказания с лишаване от свобода и те се заменят с по-кратки присъди или по-често да се използват различни форми на предсрочно освобождаване. Трудната защита на правата на затворниците според съда е резултат най-вече на писаните закони и на тяхното тълкуване от съдилищата. Възможната рецепта е създаване на специфични промени в българската правна система, с които да се облекчи механизмът, по който затворниците да търсят и намират справедливост, когато имат оплаквания за лошите условия при задържането си.
Съдът апелира държавата да действа в две насоки: от една страна, превенция, а от друга, гарантиране на обезщетяване при вече причинените вреди, включително и за затворници, които вече са освободени, т.е. със "задна дата".
Едно от възможните решения е да се създаде специален и независим от изпълнителната власт орган, който да надзирава дейността на затворите и спазването на правата на затворниците. За да представлява ефективно средство за защита, този орган трябва да бъде независим от изпълнителната власт, да има правомощията и задължението да разследва жалби и да бъде овластен да постанови решения за компенсиране на констатираните вреди. Другият вариант е да се създаде такава процедура за подобни решения от вече съществуващи органи – например прокурорите, които имат широки надзорни правомощия върху изпълнението на наказанията.
Процедурата на пилотните решения се задейства при еднотипни и повтарящи се нарушения на човешките права. Решенията на съда в Страсбург, както и дадените за изпълнение срокове, са задължителни. Ако не бъдат изпълнени, държавата може да бъде санкционирана от Комитета на министрите на Съвета на Европа. А 18-месечният срок вече тече.
Какво ще направи държавата можем само да гадаем. Пари за нови затвори няма. Най-вероятно ще се търси начин поне част от сградите да бъдат ремонтирани – там, където положението е най-тежко. И ще се "поправи" Наказателният кодекс – така че престъпниците да влизат в затвора само в краен случай. Вероятно ще се обмисли и някаква процедура за споразумение с пострадалите затворници, подобна на тази, въведена за намаляване на броя дела в Страсбург заради забавено правосъдие. Това обаче надали ще е достатъчно.
Много дълго можем да водим спор дали в икономическата ситуация, в която държавата се намира, и при положение че почти всички пенсионери живеят далеч по-зле от пандизчиите, условията в затворите трябва да се превръщат в приоритет. Истината обаче е, че България е поела задължение да поддържа нормални стандарти за живот в тези заведения за изолация и трябва да ги изпълнява. Както казва съдът в Страсбург – без значение от финансовото й дередже. Толкова…
