Пълна мъгла и купища слухове и догадки около лобитата и интересите, стоящи зад кандидатите за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Това е впечатлението от втората поред процедура за прозрачен избор на титуляр със 7-годишен мандат на най-високия пост в съдебната йерархия. Формално точката сложи тази седмица президентът Росен Плевнелиев, като издаде указ за назначаване на Лозан Панов. Държавният глава очевидно побърза да приключи случая, защото бе поставен натясно от писмото, с което шест неправителствени организации поискаха от него да проведе публични консултации и там да се изясни и той да каже дали изборът на Панов е бил убедителен.
Този последен опит за съпротива на лобито зад Павлина Панова се оказа позакъснял и неефективен. Подобни публични консултации, от които да стане ясно убедителен ли е изборът, вече би бил твърде ненадежден и неудобен за президентската институция ход. Не защото изборът беше убедителен, а защото се очертава аналогия с отказа на Плевнелиев да утвърди избора на Венета Марковска за конституционен съдия, а тя в случая не е особено уместна. За разлика от Марковска, която беше компрометирана както със собствената си арогантност, така и заради роднински истории, в етапа на обсъжданията Лозан Панов се пазеше и беше пазен. Най-вече като старателно бе избягван отговор на въпроса кой всъщност го посочи на ВСС и заръча да бъде избран.
Именно дълбоката маскировка на тези детайл не остави шанс за ревизиране на избора. От президентството съобщиха, че преди да подпише указа, Плевнелиев се срещнал с Панов, който го уверил, че като ръководител на съда ще отстоява принципа за независимост на съдиите, тъй като това е основната причина за недоверието към системата. Панов казал още, че решенията на магистратите трябва да се вземат само въз основа на закона, а не под натиск или под външни влияния. И поел ангажимент да работи активно за реформата в съдебната система, предвидена в приетата от Народното събрание стратегия. Все общи приказки като за случая, казани от човек, който е бил наясно, че работата е опечена.
Разпространените от президентството мотиви издават всъщност дълбоките резерви на Плевнелиев към избора на Лозан Панов. От тях не личи ни най-малка убеденост, че той е бил правилният. Аргументацията е изцяло посветена на темата защо президентът не е можел да откаже подписването на указа. Посочено е, че ВСС и президентът имат споделена компетентност при първо предложение за назначаване на някой от "тримата големи" в съдебната власт. Но това не означава, че държавният глава може да изземе решаващата роля на съвета и да откаже такова назначение, без да има съответните аргументи. В добавка (донякъде неуместно, тъй като случаят не е такъв) е припомнено, че при повторно назначение президентът не може да го откаже. "Президентът е длъжен да назначи следващия предложен кандидат, без значение дали притежава, или не необходимите професионални и морални качества", се казва в съобщението.
Плевнелиев уверява, че той и екипът му са проследили цялата процедура, а неправителствени организации, магистрати, членове на ВСС и заинтересовани лица са имали възможност да изразят становища и да поставят въпроси. За никого от двамата кандидати обаче не били изнесени факти или аргументи, които поставят под съмнение професионалните и моралните им качества. Критикувана била единствено самата процедура, но не и качествата на кандидатите.
По въпроса за процедурата Плевнелиев е по-смел в критиката. Той отправя упрек към ВСС, че е запазил електронното гласуване. За отказа от него призовал и Лозан Панов, което бе разтълкувано и като добре изигран коз от негова страна. Вероятно самият Панов е бил наясно, че съветът няма да реагира. Според Плевнелиев гласуването с бюлетини би довело до много по-висок начален кредит на доверие към избрания кандидат и към съдебната система като цяло, но той не можел да откаже назначението, стъпвайки единствено на "недоказани хипотези". На финала Плевнелиев уверява, че "винаги, когато е имал аргументи, президентът се е противопоставял на безпринципни назначения".
Показателна за организацията около избора на Лозан Панов се оказа и многословната подкрепа за него от омбудсмана Константин Пенчев. Бившият председател на Върховния административен съд, който старателно гради имидж на изобличител на съдебния октопод, изведнъж се хвърли в защита на ВСС и увери, че няма никакви съмнения в прозрачността на избора му. Нещо повече – Пенчев атакува фронтално лобито зад Павлина Панова, казвайки, че "тези, които застанаха зад кандидатурата й, не са съдиите на България и не представляват общественото мнение". Омбудсманът ги упрекна в "агресивна амбиция за овладяване на поста" и поясни, че "Съюзът на съдиите в България се е превърнал в кадрови център на ВСС и Павлина Панова беше тяхна кандидатура".
Пенчев нападна и медиите с думите, че "не мнението на няколко журналисти е меродавно за това, дали е добър или лош изборът на Лозан Панов”. И настоя, че "председателят на ВКС не бива да е този, който е бил във ВКС", защото само външен човек можел да се бори "отвътре за съдебната реформа, за преодоляването на вътрешните зависимости". За да компенсира донякъде залитането си, Пенчев поясни, че гнилите ябълки в съдебната система не са гнили ябълки, а тумори, за които той предупредил още преди години. А единствената критика по отношение на избора на председател на ВКС отправи към правосъдния министър Христо Иванов – за това, че не е присъствал на процедурата.
