Предизборното "купуване" на благоволението на електората вече започна. И понеже ГЕРБ направо удари джакпота с идеята за уж безплатното саниране на панелките, на останалите играчи им се налага да потърсят други козове. ДПС очевидно ще гъделичка избирателите с етническата проблематика. "Атака" задрънча на чувствителната русофилска струна. А хората от Патриотичния фронт явно са си харесали длъжниците на банките – огромна част от населението, която видимо се гърчи под тежестта на задълженията си и на свиващите се доходи и възможности за икономическа реализация. Само БСП все още търси себе си и отстрани изглежда като да се опитва да слага във всяко гърне поне по малко мерудия. И засега успява.
Бедата е, че цялото това "надцакване" върви на законодателното поле, където всяко пристрастие и дребничък политически тарикатлък в крайна сметка удрят по цялата държава и по целокупното население.
Затягат цедката за обжалване във ВКС
В момента в Народното събрание са внесени общо четири законопроекта с предложения за изменения в Гражданскопроцесуалния кодекс, с които се въвеждат редица нови моменти, част от които са, меко казано, спорни.
Единият е на Министерския съвет и с него в нашето законодателство се въвеждат разпоредбите на два регламента на ЕС. Единият от тях – Регламент 1215/2012, е особено важен, тъй като ще въведе нова, опростена процедура за признаване и изпълнение на съдебни решения на съдилища от страните членки. Така че по тези текстове кой знае какви дебати изобщо не се очакват.
Другият законопроект е на депутати от ГЕРБ и от Патриотичния фронт и той обещава спорове, защото по същество внася предложение за "стесняване" на кръга на съдебните дела, които биха могли да достигнат до разглеждане от ВКС. Целта му е ясно формулирана – да се "разтовари" Върховният касационен съд и особено Търговската му колегия, която била претрупана с дела. В законопроекта се предлага няколко вида производства да приключват още на втора инстанция. Част от тях са сред най-масово водените от българите дела: за издръжка, за развод, за промяна на име, за отмяна на по-леките дисциплинарни наказания от работодател и други. Въвеждат се и нови, по-високи финансови "граници" за допускане на обжалване пред ВКС, специално при търговските дела – идеята е занапред на обжалване да подлежат само търговските спорове с цена на иска над 20 000 лева.
Предложението за затягане на достъпа до ВКС се подкрепя от съдиите там. Но въпросът, който се поставя, е дали комфортът и разтоварването на тези магистрати не е за сметка на правната сигурност на гражданите. Защото колкото е по-висока "материалната" бариера пред възможността за обжалване във ВКС, толкова по-лесно става всеки апелативен съд в страната да въвежда свое собствено тълкуване на закона, включително и неправилно. А освен това надали има човек в държавата, който да се подпише под твърдението, че на "гнили ябълки" мирише само из софийските съдилища.
Дискутира се и друг детайл: кой и въз основа на какво определи границата от 20 000 лв. като "бариера" за обжалване пред ВКС. Защото ако за депутатите или за съдиите 20 000 лв. изглеждат никакви пари, за малка фирма в провинцията примерно справедливото и законосъобразно решение на спор за тази сума е въпрос на оцеляване.
Предложението за стесняване на обхвата на делата, достигащи до касационен контрол, обаче се подкрепя и от Патриотичния фронт – дори нещо повече, в техния законопроект "затягането" е още по-сурово. Предлага се до ВКС да стигат търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. А "привилегията" да обжалват и пред ВКС решения за неплатени заплати и обезщетения при трудови спорове ще имат само тези, които са натрупали задължения над 5000 лева.
Да живеят длъжниците!
Правната комисия на Народното събрание одобри на 12 февруари с 14 гласа "за" и нито един "против" предложението на 18 депутати от Патриотичния фронт да се отмени законовата привилегия, която получават банките да могат да вадят изпълнителен лист срещу длъжниците си само въз основа на извлечения от собствените си счетоводни документи.
Учудващото единомислие на депутатите обаче не е продиктувано от интереса на народа, както някой може да се излъже и да си помисли. Напротив – от доклада на комисията става ясно, че депутатите са били напълно наясно, че банките, на които ще бъде отнета привилегията от чл.417, т.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс, просто ще я заменят с друга привилегия – в т.3 от същия текст в същия закон. Според него вместо извлечения от счетоводството си банките ще носят в съда нотариално заверени договори за кредит – малко по-скъпо, но също толкова сигурно. Така заповедите за незабавно изпълнение, които не подлежат на обжалване и на спиране по обичайния начин от съда, ще продължат да бомбардират длъжниците. Но за целите на предизборната пушилка "освобождението" на гражданите ще свърши работа.
Спорът около прословутата точка в ГПК, осигуряваща незабавно изпълнение на банките, без вземанията им да се доказват в съдебен процес, отдавна буни духовете и това съвсем не е първият опит чл.417 от ГПК да бъде "редактиран" и от него да се извадят банките. Ясни са и мотивите както на едната, така и на другата страна в спора.
Длъжниците са прави да недоволстват, че счетоводните извадки не са равнозначни на установено от съд вземане, с ясен размер и основание. Пък и когато се подаде молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът изобщо не проверява дали сметките са верни, или дали лихвите са правилно начислени – просто издава изпълнителен лист и адът започва. За длъжника остава "удоволствието" първо да плати, а после – да ходи по дела и да доказва… ако иска дори, че няма сестра.
Банките на свой ред настояват, че тази привилегия им е дадена, защото те са особен вид стопански субекти (което има своите основания), които боравят на практика с чужди пари – парите на вложителите. И че дестабилизацията дори на една банка е в състояние да разклати цялата финансова система на държавата (което се видя на практика, и то неведнъж). Затова и този по-бърз способ за защита на техните интереси всъщност защитава в някакъв смисъл и държавата.
Най-голямата беда обаче е, че поправките в закона ще "изгорят" също чергата на държавата и на общините. Защото предложението на патриотите всъщност е не само да се премахне привилегията на незабавното изпълнение за трезорите, а и за държавата и общините, при това за техни влезли в сила актове за установяване на задължения – т.е. за напълно доказани претенции. А това вече прави съмнителна "загрижеността" на законодателите, още повече че от тях по презумпция се очаква поне малко да им пука за интересите на държавата, след като ще й ядат парите.
Мъртъвци на съд със "задна дата"
Тълкувателните решения на Върховния касационен съд или произнасянето на Конституционния съд, с което дадена норма се обявява за противоконституционна, да бъдат основание за отмяна на вече влезли в сила съдебни решения по дела. Това пък предлагат Мая Манолова и група червени депутати. Идеята е повече от стъписваща. Защото обещава да "реанимира" отдавна изгнили покойници, чиито права и задължения ще се пререшават със задна дата. Съдилищата ще бъдат залети с прашясали съдебни спорове, с които напълно изрядни и отдавна забравени сделки ще бъдат наново оспорвани. А гражданите ще загубят всякаква сигурност за това, което имат, и това, което са в момента.
Точно за това предупредиха съдиите Таня Райковска и Красимир Влахов, които отидоха на крака в правната комисия на НС, за да представят становището на ВКС по отношение на депутатското "народно творчество", предложено под формата на законопроекти. Но никой не ги чу. Депутатите от комисията напълно благосклонно подкрепиха и това предложение – при това единодушно с 14 гласа "за" и 0 "против". И оставиха колегите си в залата да си трошат главата между правните аргументи, с които ще бъдат заринати.
Всъщност, точно от правната комисия в парламента се очаква да бъде най-прецизна по отношение на законопроектите, които разглежда, и да дава насоките за всички останали депутати, които не са юристи и не могат да се ориентират в морето от членове и алинеи. С тази цел в миналото Народно събрание се помота някаква идея да се възстанови така нареченият Съвет по законодателството, при това под ръководството на проф. Огнян Герджиков – да има някаква бариера и в пленарната зала да не се внасят недоносчета, които ще трябва да бъдат поправяни още на другия ден, след като станат закон. Този съвет обаче така и не заработи. А в сегашния парламент пък никой не говори изобщо, че има нужда от подобен орган.
Резултатът е видим с просто око. Лошото е, че сметката за калпавото законодателство не я плащат депутатите, а всички граждани.
