Директорът на клона на Федералния резерв в Сейнт Луис Джеймс Булард коментира за "Си Ен Би Си" на 26 февруари, че очаква ценови подем през пролетта и лихвено повишение през лятото.
Публикуваните през седмицата фундаментални показатели за щатското стопанство вдъхнаха оптимизъм на валутните играчи. Заявките за стоки за дълготрайна употреба са се увеличили с 2.8% през януари, а индексът на потребителските цени е паднал с 0.7% точно когато бе регистриран мощен срив на петролните котировки. Базовата съставка на индекса, от която са изключени силно променливите цени на храните и горивата обаче се е повишила с 0.2% – доста над очакванията.
Забележката на Булард в комбинация с по-силните икономически данни провокира мощна атака на зелените пари и пробив под 1.13 щ. долара за едно евро. А в късните вечерни часове в четвъртък котировките бяха близо до 1.12 щ. долара за евро.
Усреднената прогноза на икономисти от целия свят, анкетирани от агенция "Блумбърг," е, че централните банки на САЩ, Бразилия, Мексико и Нигерия ще повишат с най-висок процент основните си лихви през тази година. От Федералния резерв се очаква лихвено увеличение в рамките на 0.5-0.75% до края на 2015-а. А нигерийските централни банкери ще покачат лихвите си с един процент.
В другия край на спектъра е Русия, за която се прогнозира понижение на основната лихва от сегашните 15 на 11% до края на 2015-а. Индия и Турция вероятно ще свалят лихвените равнища с по половин процент, а Канада, Норвегия, Австралия и Южна Корея – с по 0.25 процентни пункта. Всъщност, за да стимулира икономическия растеж на страната, Турската централна банка понижи основните си лихви с 0.25% още на 24 февруари.
Съветите на експертите към инвеститорите, които искат да направят пари от по-високите лихви на някои държави, е да обърнат внимание на Бразилия, на Индия, Южна Африка и Китай. Това са стопанства с инвестиционен кредитен рейтинг, в които се очакват най-високите базови лихвени проценти за 2015-а. Замяната на щатски долари срещу валутите на тези страни може да донесе солидни печалби от лихвените разлики при тези сделки carry trade, смятат специалистите.
Еврозоната зарадва търговците с втори пореден месец на ръст на оптимизма за икономическата перспектива. Индексът, отчитащ доверието на бизнеса и на домакинствата, се е повишил от 101.4 пункта през януари на 102.1 през февруари – най-високата стойност от юли 2014-а досега.
Испанското стопанство отчете най-мощния си за последните седем години икономически ръст от 0.7% за четвъртото тримесечие на 2014-а след 0.5% през третото. По данни на статистическата служба на страната БВП на Испания се е повишил с 1.4% през миналата година – първият годишен подем от 2007-а насам.
Германия възстанови позицията си на европейска икономическа суперсила, след като отчете мощен подем на вътрешното потребление и сериозен принос на търговския обмен за растежа през миналото тримесечие. БВП на страната се е увеличил с 0.7% от началото на октомври до края на декември 2014-а. Частната консумация се е повишила с 0.8%, капиталовите инвестиции – с 1.2%, а износът е скочил с 1.3 процента.
Доверието на германските домакинства в икономическата перспектива на страната пък е скочило до най-високото си равнище от октомври 2001-а досега. Частното потребление е изместило износа от лидерсаката позиция на главен мотор на германския растеж и вероятно ще продължи да тегли напред стопанството, след като най-големият германски профсъюз IG Metall договори 3.4% повишение на заплатите на 3.7 млн. работници.
Наблюдава се обаче и една обезпокоителна тенденция: рекорден брой – 12 милиона жители на Германия – попадат в категорията на бедните с доходи под 892 евро на месец за едночленно домакинство и под 1872 евро за семейства с две деца. В особен риск са пенсионерите – бедните от тази група са скочили драматично с 48% от 2006-а насам. Според експерти от бранша тази бедност е "местно производство" и е в резултат на проблеми при разпределяне на благата на фона на растящото богатство на страната.
Броят на безработните обаче е намалял с 20 хил. души – до 2.81 млн., през февруари при прогнозирана редукция от 10 хиляди. Безработицата се запазва 6.5 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1826 млн. евро (3572 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
