За пореден път синдикът на фалиралия от години врачански завод "Химко" Росица Томова прави опит да събере част от парите, които имат да вземат десетките кредитори на предприятието. За втори път някогашната гордост на торовата ни индустрия е предложена за продажба. И цената му отново и отново се стопява. Ако преди година останките на комбината бяха оценени на смешните близо 30 млн. лв., на сегашния търг, обявен за 6 март, цената за земите, сградите и производствените съоръжения вече е паднала до 22.8 млн. лева. И въпреки всичко както преди година, така и сега едва ли някой ще пожелае да се възползва от тази нова двайсетпроцентна промоция, тъй като интересът към предлаганото имущество от години е сведен до нула. Според обявлението за търга от кандидатите се изисква да са внесли депозит от 2.85 млн. лв. до ден преди датата му. Наддаването ще е със стъпка от 1 млн. лева. И ако въобще някой се яви и вземе, че спечели жалките останки от предприятието, той ще трябва да плати цената в срок от пет дни.
Запознати с това, което в момента продава синдикът, обаче твърдят, че трудно би се намерил смелчага, който да похарчи такива пари. За никого не е тайна, че оборудването на "Химко" е повече от остаряло. А възстановяването на предприятието и за най-големите оптимисти трудно може да се мотивира и с икономическата изгода. Да не говорим, че дори някой да се заинтригува не от самото предприятие, а само от продаваните земи и сгради, цената, която се иска, е направо баснословна, като се имат предвид цените на такива активи в региона на страната.
Дъвката "Химко" бе използвана от кабинета "Орешарски", който за малко да налее в предприятието 50 млн. лв. държавни пари. Развихрилият се преди година на тема "реиндустриализация" тогавашен икономически министър Драгомир Стойнев поиска от Българския енергиен холдинг да задели тези милиони, за да възстанови комбината. Първата стъпка Стойнев поиска да бъде придобиването на активите му от държавата. За тази цел държавният енергиен холдинг трябваше да се яви на миналогодишния търг и да ги изкупи на тогавашната цена от 28.6 млн. лева. Заигравките около "Химко" периодично се подновяват и решенията за него са все по-абсурдни и по-абсурдни.
Преди повече от три години Софийският апелативен съд реши да бъде възобновена несъстоятелността на "Химко" АД . Висшите магистрати категорично отхвърлиха протаканото от Врачанския окръжен съд дело за поискана от "Булгаргаз" и НЕК несъстоятелност за химическото дружество, тъй като получилата възможност (пак от Врачанския съд) да се разпорежда с комбината фирма "Ново Химко" не изпълнява оздравителната програма.
Вестник "БАНКЕРЪ" следи процесите около това предприятие от години и можем да твърдим, че именно нашите публикации предизвикаха държавните предприятия "Булгаргаз" и НЕК да потърсят правата си на основни кредитори, след като всички срокове за погасяването на дълговете от страна на "оздравителите" отдавна бяха изтекли. Разбира се, както неведнъж сме отбелязвали – с разтакаването на делото във врачанския съд държавата (в лицето на двете изцяло държавни фирми) беше лишена от възможността да предприеме действия, за да си прибере едни – има-няма 90 млн. лева. И още тогава предупредихме, че ако процедурата за разпродажбата на активите започне, едва ли кредиторите ще могат да получат и 20% от дълговете си. Нещо, което показва на практика днешната оценка на предприятието. Нещо повече, още тогава прогнозирахме, че опасността врачанският завод да повтори дословно историята на "Кремиковци" далеч не е нереалистична. И въпреки че периодично през годините се забелязваше макар и минимален инвеститорски интерес към това предприятие, никое от досега управляващите правителства така и не предприе действия да го "отрази".
Един от бившите директори на торовия завод (преди неговата приватизация) Кирил Петков беше на мнение, че част от производството може да бъде възобновено. Според него комбинатът трябваше да бъде продаден като цяло предприятие след сериозен анализ на състоянието му или да се постигне споразумение с кредиторите. Пред в. "БАНКЕРЪ" Петков каза, че възобновяването на работата на предприятието е единственият и най-добър вариант както за държавата, така и за целия регион. А оттам и за цялата икономика, и за аграрния сектор в страната ни.
Всички мнения в тази посока обаче деликатно бяха подминавани от плеяда нашенски управници и всеки от тях, вместо да потърси истински инвеститор, се задоволяваше с безпристрастното наблюдение на разрушителните умения на "спасители" и "оздравители" на комбината. За да се стигне до момента, в който дори 20 млн. ще се окажат прекалено висока цена за бившия "колос" на торовата индустрия в страната.
Историята е "заметена", но не и забравена
Фарсът със собствеността на бившата гордост на химическата ни промишленост – "Химко", продължава повече от десетилетие. След безумната и неконтролирана приватизация, която по-скоро може да бъде определена като "ликвидация", през 2005-а комбинатът трябваше окончателно да хлопне кепенците поради огромните задължения, които беше натрупал. Основни негови кредитори по това време (а и днес) бяха "Булгаргаз" и Националната електрическа компания (НЕК). Плащанията към газовия доставчик бяха на стойност 107 821 328.96 лв., а към НЕК – 42 106 756.05 лева. С доста "въртележки" по коридорите на властта в крайна сметка държавата се съгласи да "преоцени" тези задължения и те бяха стопени наполовина, макар че дружеството отдавна бе… частно! На 13 октомври 2005-а Врачанският окръжен съд прие оздравителната програма на прясно регистрираното дружество – "Ново Химко" АД (датата на първата му регистрация е 17 май 2005-а). Собствениците му по това време – Джовани Дел Конте (притежател на 85% от общия капитал) и Леонид Беренбаум (с 15%), обещаваха светло бъдеще на комбината. Те поеха задължението да изплатят "всички преобразувани с плана задължения на кредиторите" (според съдебното решение) и по този начин да получат собствеността върху комбината. Както можем да се досетим, нито едно от тези задължения не беше изпълнено, а новите "собственици" вече подготвяха скоропостижното си изчезване от страната. Но междувременно не пропуснаха да продадат де-що можаха от активите на предприятието. През 2007-а започнаха новите совалки из коридорите на властта и съдебната система. Ново решение на окръжния съд във Враца утвърди "окончателния" план за оздравяване на "Химко" АД, като прекрати производството по несъстоятелност, чрез… продажба на търговското предприятие "Химко" АД. Условието за това прехвърляне на собствеността, пише в решението, е "като съвкупност от права задължения и фактически отношения, създадени при осъществяването на досегашната му търговска дейност" се предоставя на новия собственик – "Ново Химко" АД. По това време задълженията са сериозно "редуцирани" и вече са сведени до 85 742 908.26 лева. Според така приетата оздравителна програма и подписаните с основните кредитори споразумения задължението на новите "собственици" към "Булгаргаз" се е "стопило" на 53 910 664.52 лв., а към НЕК – на 21 053 378.03 лева. Нещо повече, държавните предприятия се съгласяват да дадат и гратисен период от три години, но и това не им помага да си приберат парите, нито даже част от тях.
През 2008-а цялата задлъжняла до гуша компания беше отново прехвърлена. Този път на дружеството с ограничена отговорност и капитал от 5 хил. лв. – "Екоен-3" ООД на небезизвестните бизнесмени братя Галчеви. Жълтата преса от години свързва имената на Галчеви с подсъдимия от години за пране на пари и трафик на кокаин Евелин Банев – Брендо.
