Мрачни прокоби и призиви за действие "изсипа" израелският премиер Бенямин Нетаняху върху аудиторията на едно от най-важните световни събития – съвместната сесия на двете камари на щатския Конгрес на 3 март. В дръзка реч той разкритикува "лошата сделка" на шестте велики сили (САЩ, Русия, Великобритания, Китай, Франция и Германия) с Иран, атакувайки фронтално един от основните й двигатели – администрацията на американския президент Барак Обама. И за да не изглежда безочлив и да разсее част от напрежението, съпровождащо спорния му гастрол във Вашингтон, уреден от републиканците без знанието на Белия дом, Нетаняху благодари на Обама за публичната и персонална подкрепа за Израел, включително и във военната област (която струва на американците по 3.1 млрд. щ. долара годишно). Което в никакъв случай не изглади противоречията около изявата на израелския министър-председател. На първо място, тя не бе почетена от 59 от общо 232 членове на Конгреса от Демократическата партия на Обама, които по този начин изразиха протест срещу политизацията на израелската сигурност – пункт, по който американските депутати по правило са обединени. Нещо повече, половин дузина от бойкотиралите речта са евреи, които представляват 21% от еврейските членове в Конгреса.
Самият Обама отказа да се срещне с Нетаняху и заяви на 2 март в интервю за "Ройтерс", че търканията между двамата са временни несъгласия и няма да увредят трайно американско-израелските отношения. А буквално часове след изявата на израелеца във Вашингтон американският държавен секретар Джон Кери започна в Монтрьо третия ден от преговорите по иранската ядрена програма с иранския си колега Мохамад Джавад Зариф.
Присъствалите в историческата зала на Камарата на представителите конгресмени и гости обаче аплодираха бурно 39-минутната реч на Нетаняху. Сред поканените бяха 86-годишната Ели Вийзел (оцеляла от Холокоста и Нобелов лауреат за мир), адвокатът Алън Дершовиц, собственикът на отбора по американски футбол "Патриотите" Робърт Крафт и магнатът от бизнеса с казина Шелдън Аделсън – щедър донор на републиканските кандидати и на произраелски каузи.
Израелският премиер предупреди американските законодатели, че сделката с Иран е "много лоша" и "няма да е сбогом на оръжията", а "сбогом на оръжейния контрол". И че "Близкият изток в най-скоро време ще е опасан от ядрени пускови устройства". Той посочи, че американците са ужасени от "Ислямска държава" и около 70% от тях я определят като "най-голямото предизвикателство" в Близкия изток, докато едва 12% твърдят, че това е Иран. Според Нетаняху джихадистите от "Ислямска държава" и Техеран си оспорват короната на радикалния ислям и че единствената разлика между тях е, че бунтовниците са въоръжени с касапски ножове и с пленени оръжия, докато Иран в най-скоро време ще има балистични оръжия и атомни бомби. Израелският лидер обеща на госпожа Вийзел, че Израел "никога повече" няма да допусне Холокоста (сравнявайки иранския режим със заплаха от скалата на нацистка Германия) и винаги ще контролира съдбата на евреите дори да остане сам.
Демократът от Илинойс Джанис Шаковски смята, че речта на Нетаняху е звучала като "опит САЩ отново да бъдат въвлечени във война". Колегата й от Вашингтон Джим МакДърмът коментира, че израелският премиер е използвал "старата концепция", че "ако накараш хората да се страхуват, можеш да ги накараш да направят нещо". А демократът от Кентъки Джон Ярмът оприличи аргументите на Нетаняху като детински, защото базовото му твърдение било, че "единствено приемливата сделка е перфектното споразумение". Най-остри критики отправи Нанси Пелоси – парламентарният лидер на демократите от Камарата на представителите, която характеризира речта като "обида към разузнаването на Щатите".
Неодобрение към речта на Нетаняху изрази и върховният представител за външната политика на Европейския съюз Федерика Могерини. А Исак Херцог – лидерът на "Ционистки съюз", един от конкурентите на израелския министър-председател на парламентарните избори на 17 март, каза, че "несъмнено Нетаняху умее да държи речи", но изказването му пред американския Конгрес "няма да спре Иран да стане ядрена държава".
Обама, който изгледал на запис речта, защото по същото време провеждал видеоконферентен разговор с европейски лидери за Украйна и по други въпроси от областта на сигурността, побърза да я омаловажи, като я нарече "театър", "нищо ново" и дори обвини оратора в излагане на лъжливи данни. Обама посочи, че израелският премиер не е предложил никаква реална алтернатива освен традиционните военни удари срещу иранските съоръжения. Които обаче, при отсъствие на сделка, ще стимулират Иран да възобнови незабавно ядрената си програма, без да допуска никакви наблюдатели и без никакви ограничения. Защото Техеран е доказал, че независимо от дългогодишното ембарго и икономическите затруднения има сериозен напредък в атомния сектор.
Каквото и да твърди Обама, апокалиптичните прогнози на Нетаняху със сигурност ще усложнят мисията му да прокара евентуално споразумение с Техеран пред доминирания от републиканците Конгрес. Буквално часове след гастрола на израелеца парламентарният лидер на републиканското мнозинство в Сената – Мич МакКонъл, подчерта, че Конгресът трябва да приеме нов закон, който изисква всякаква окончателна сделка с Иран да бъде одобрявана от законодателите. В Сената е внесен и законопроект, блокиращ за 60 дни всеки опит на администрацията да отменя наложени от Конгреса санкции срещу Техеран. Амбицията на вносителите (сред които има и демократи) е те да бъдат прокарани до 24 март – седмица преди крайния срок (31 март) за постигане на сделка с Техеран. Наистина, Обама заплаши да наложи вето на законите, но не е изключено то да бъде отхвърлено със съучастието и на някои от неговите съпартийци, запленени от красноречието на Нетаняху.
