Разследващите органи в България са бавни, неефективни. Тези изводи прави Европейският съд по правата на човека в свое решение и стига до обобщението, че лошото качество на разследването е системен проблем у нас. Оценката е основана на близо 50 предишни решения и е направено предписанието страната ни да вземе мерки с практическа насоченост за решаване на проблема. За тежестта му говори и фактът, че прилагането на тези мерки, според съда, трябва да стане под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
Интересното в това решение е, че жалбоподателката, представена само с инициалите С. З., сама е настояла съдът да предпише на България общи и индивидуални мерки по чл.46 от Европейската конвенция за правата на човека. А той оправомощава юрисдикцията в Страсбург да подпомага държавите при определянето на начина, по който да бъде преустановено нарушението на конвенцията. Отчитайки сложността на проблема, съдът обаче не се възползва докрай от това свое право, а заявява, че България сама трябва да избере средствата, допустими от вътрешния й правов ред, с които да изпълни решенията му.
Случаят, във връзка с който е възбудено делото, е типично мутренско изпълнение от кухнята на българския преход. Пострадалата е отвлечена и изнасилена през 1999 г., когато е 22-годишна студентка. Тя пътувала с кола от София за Благоевград с двама млади мъже, които първо й обяснили, че ще я продадат като проститутка, а след това я отвели на непознато място. Там я изнасилвали и били в продължение на 48 часа, преди тя да успее да избяга. Хората, в чието жилище намерила убежище, незабавно извикали полиция, а докато униформените ги разпитвали, С. З. направила опит за самоубийство, като скочила през прозореца.
И тогава започнал обичайният абсурд от практиката на българското разследване, което в случая разполага с предостатъчно изходни данни, за да повдигне бързо обвинения и да внесе делото в съда. Пострадалата идентифицирала не само двама от нападателите си, но и двама полицаи, с които те разговаряли, преди да я отвлекат. Тя обяснила на разследващите, че случаят не е инцидентен, а става въпрос за организирана престъпна група за трафик на жени, изпращани да проституират в Западна Европа.
Досъдебното производство обаче продължило осем години. В този период било прекратявано четири пъти и още четири пъти връщано за допълнително разследване. През 2007 г. са внесени в съда обвинения срещу седем души – за фалшив арест, за изнасилвания, подбуждане и отвличане с цел принуждаване към проституция. Процесът в Благоевградския окръжен съд продължава още пет години заради нередовно призоваване и неявяване на подсъдими и свидетели. Едва в края на март 2012 г. петима от подсъдимите са осъдени на глоби и затвор, един е оправдан, а друг се измъква заради изтекла давност. Окончателното решение по делото е отпреди година. При това още една от осъдителните присъди е отменена заради изтекла давност, а всички останали наказания са намалени.
В решението на Евросъда изрично е посочено, че продължаването на делото над 14 години е необяснимо с оглед сложността на случая. Прокурорите очевидно са работели за бандитите – те не само са изключвали на своя глава доказателства и заподозрени от разследването, но и многократно са отказвали да се съобразят с указанията, дадени им от решаващия съд. Целта е била да бъдат опазени възможно повече членове на престъпната група. Съдът в Страсбург е далеч от формализма на българското правораздаване – той признава процесуалния пропуск на пострадалата да оспори прекратяването на делото срещу двамата полицаи, но упреква властите, че са се ограничили до преследването само на конкретните похитители и не са предприели стъпки за издирване на идентифицираните от жертвата нападатели. Присъденото на С. З. обезщетение е 15 000 евро и още 2500 евро за разноски.
Такава е и общата сума, която България трябва да плати по друго изгубено от държавата дело – по жалбата на вдовицата на убития през 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Ангелина Димитрова и синът ѝ Константин ще получат 3000 евро за неимуществени вреди и 12 150 евро за разноски, присъдени им за нарушеното им право на собственост. Тези пари може обаче да набъбнат, ако Евросъдът уважи и претенцията им за компенсация за нанесените им имуществени вреди. В тази връзка е даден срок от четири месеца на правителството да се споразумее с потърпевшите. Ако не се стигне до споразумение, съдът ще определи новата сума.
Вдовицата на Самоковеца иска обезщетение за отнет апартамент във Варна (71 800 лв.), няколко имота в София (601 400 лв.) и платени от нея на държавата 178 815 лева. Тези активи бяха отнети в полза на държавата, след като Димитрова беше осъдена за незаконни и нетрудови доходи по отменения вече Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ). И тук огромните разминавания в действията и актовете на правораздавателните органи настройват съда в Страсбург срещу българската администрация. Производството по глава трета от ЗСГ започва по искане на Софийската окръжна прокуратура, но още на следващата година е прекратено.
През 2004 г. то е възобновено и прокуратурата иска отнемане на два апартамента, на офис, на парцел земя, ваканционна къща и кола. Позовавайки се на инфлацията, Софийският окръжен съд оцени обаче нетрудовите доходи на семейството на Самоковеца на смешните 40 000 долара. Ангелина Димитрова твърдеше, че семейството се е издържало от производство на картофи и е получило 50 000 г. марки като сватбен подарък. После Софийският апелативен съд преизчисли нетрудовите им доходи на 286 000 долара, които да бъдат покрити с отнемане на апартаменти в София и Варна, офис, гараж и част от имот в столицата, както и заплащане на продадено вече имущество вила в Боровец и кола. В тази връзка съдът в Страсбург констатира, че проведената по случая процедура за отнемане на имущество не отговаря на изискването за предвидимост. А липсата на предвидимост не позволява човек разумно да предвиди последствията от своите действия.
